вторник, 20 октомври 2009 г.

Как да снимаме храна с компактни фотокамери

Публикувам този материал със съгласието на Matthew Wright, който прави чудесния фото-кулинарен блог Wrightfood. Снимките към неговия материал ще бъдат приложени като линкове, надявам се че никой няма да има проблеми с визуализацията им.

"Много хора питат как могат да получат прилични резултати в кулинарната фотография, като използват компактни фотоапарати вместо големи модерни ДСЛР камери.
Истината е, че при снимането с едните или другите има много прилики. Но също така има и много разлики.
Единственото нещо, което е от съществено значение и при двете системи фотокамери, е това да познавате техниката си. Да знаете предимствата й, и определено да знаете недостатъците й.

снимка 1

Преди да започнем, няколко съвета преди покупката на компактен фотоапарат за кулинарна фотография.
● Големият брой мегапиксели не е всичко. Търсете камера, която позволява да правите ръчни настройки и има доброкачествена оптика и сензор. Ще ви трябва да настройвате блендата, скоростта, ИСО, и белия баланс.
● Обективът трябва да има фокусно разстояние някъде между 50 и 100мм (например – на него може да пише 40-150мм, което е добре, тъй като отрязъкът 50-100 попада в обсега му.)
● Дигиталният зуум е безсмислен. Това е същото, като да увеличавате малка снимка във Фотошоп. Не го използвайте, и не се поддавайте на лукавия продавач, който ви казва колко добра е камерата, притежаваща 100000х дигитален зуум.
● Добре е да можете да изключвате JPEG изострянето на кадъра в камерата. Проверете он-лайн ревютата в известни фотосайтове - http://www.dpreview.com е един добър сайт.
● Уверете се, че камерата ляга добре в ръката ви. Уверете се, че има гнездо за монтиране на статив, макар че повечето модели го имат в днешни дни. (Снимането със статив е задължително!)
● Ако ще си купувате статив, търсете хубав статив. Уверете се, че е стабилен, и изглежда като приспособен да издържи няколко войни. Аз лично много харесвам Манфрото, в предишната ми работа имахме един, който пътуваше из цял свят, и никога не се счупи (жалкото е, че триподът пътува повече от мен...)
● Аз лично предпочитам компактните камери, които използват обикновени батерии, вместо някои, които имат странни зарядни устройства. Използвам компактната си камера много при пътувания, и ако съм на другия край на света (бих искал....) е много по-лесно да си купиш ААА батерии, от колкото да намериш адаптер за волтажа или пък за системата на контактите.

И така, без да се бавим повече, нека да видим какво можем да постигнем като използваме евтина и стара компактна фотокамера за кулинарна фотография.

Типичните проблеми, които можете да срещнете, и начини, по които можете да ги решите.

● Повечето компактни фотокамери работят със доста затворени бленди, което означава, че не могат да постигнат много плитък фокус (става въпрос за онова приятно размазване на задния план). Няма защо да се ядосвате за това, то е факт при тези малки обективи и матрици.
Решение: Композирайте снимката си, като държите сметка за този факт. Опитайте се да не претрупвате изображението, при положение, че не можете да използвате блър за да фокусирате само главния си обект. Опитайте снимки „от птичи поглед”, в които обикновено всичко е на фокус.

● Компактните камери обикновено работят с по-бавни скорости поради затворените си бленди. Малкият им физически размер затруднява държането им абсолютно неподвижни по време на снимане от ръка. Това означава, че има много повече шанс камерата да мръдне, а това размазва изображенията.
Решение: винаги използвайте статив, дори и вашата камера да има вградена стабилизация на изображенията. Ако скоростта на затвора ви се вижда наистина ниска (нещо като 1/30 или по-ниска), помислете дали да не снимате със самоснимачката, което значително би намалило вибрациите, дори и да снимате от статив.

● Блясъците могат много лесно да изгорят напълно при снимки с компактна фотокамера. Това може да направи храната да изглежда мазна, а белите чинии – чисто и ярко бели. Решение: Работете с осветлението много, много внимателно. Използвайте разсейвател (повече за това – по-късно). Можете да използвате разсейватели за да омекотите всяка прекалено силна светлина, която може да предизвика големи напълно бели петна и отблясъци. В снимката горе, цялата лява страна беше напълно прегорена, преди да използвам моя портативен разсейвател, за да блокирам директната светлина, идваща от прозореца, до който работех.

● Компактните фотокамери често пре-изострят изображението по подразбиране, и когато свалите снимките си на компютъра, те изглеждат неестествено.
Решение: Ако можете, проверете в опциите на камерата си и изключете изострянето. Сериозно, снимките ви ще изглеждат много по-добре след тази бърза промяна. Ако искате да бъдат по-остри, можете след това да използвате програмата си за обработка на изображения, и да ги изострите така, както ВИЕ ги искате. (моята стара компактна камера,която използвам за тази демонстрация, няма възможност за изключване на вграденото изостряне).

● Повечето компактни фотокамери имат големи LCD екрани, които ви позволяват да видите в реално време измененията в сцената, която снимате. Използвайте ги! Това е страхотна функция , която повечето ДСЛРи доскоро нямаха. Сложете камерата на триножник пред мястото, на което ще снимате. Сега започнете да подреждате сцената, като постоянно проверявате екрана, за да прецените мястото на детайлите и т.н. Също използвайте екрана за да работите по осветяването – местете разсейвателя и отражателите наоколо, и наблюдавайте как осветлението се променя на екрана.

● Учете се анализирайки! Ето една бърза снимкана основното разположение, което използвах, за да заснема снимката с компактната фотокамера от началото на този пост.

В него има 5 ключови елемента:
Светлина/обстановка
Разсейвател на светлината
Отражател
Пропс (бел.прев. ще използвам този термин, защото не успях да намеря достатъчно кратък и ясен БГ превод, означава всеки един предмет, лъжица, чиния, чаша, салфетка, или декорация, които участват в сцената) и аранжировка
Триножник

Светлина – Единственият и най-важен фактор за да заснемете качествени снимки с компактна фотокамера (всъщност снимки с каквато и да е техника), е светлината. Смятам я за особено важна при снимките с компактни фотокамери по няколко причини:
Компактните камери с техните малки обективи и сензори могат лесно да прегорят най-светлите места, и често правят снимки с големи напълно прегорели участъци.
Компактните камери снимат в JPEG формат на файла, което е прекрасно и така нататък, но ви ограничава във възможностите за корекция, която може да приложите в постобработката (използвайки фотошоп, лайтруум или други подобни) преди качеството на снимките започне видимо да спада. Но независимо от това, колкото и да се стараете над кадрите си във фоторедакторската програма, не можете да накарате лошата светлина да изглежда добре.
Храната може много лесно да добие мазен вид, ако се заснеме в условия на ярка светлина. Понеже блясъците могат често да станат по-големи или да изгорят напълно, тряба да отделите много внимание на омекотяването на светлината, и ограничаване на споменатия ефект.
Ако можете, снимайте на естествена светлина. Тя е мека, благоприятна за храната, и....ъммм...безплатна. Не е нужно да си купувате скъпи светлинни пособия и светкавици.
Аз снимам повечето от моята кулинарна фотография на мястото, което можете да видите на горната снимка. Да, точно така, това е мястото за игра на децата. Веднъж или два пъти седмично аз я завземам, за да направя по няколко снимки за моя блог. Мястото е много подходящо за целта. Много естествена светлина, обикновено достатъчно мека (освен ако не снимам по обяд, тогава лятното слънце влиза през прозорците). Ако снимам рано сутрин, предпочитам трапезарията, където влиза повече утринна светлина през голям панорамен прозорец.
Намерете места в дома си, където има хубава естествена светлина през деня, и помислете как можете да ги използвате за вашите снимки. Не ви трябва много място – само за малка маса, и за вас и камерата ви.
Ако някое наистина тясно място в дома ми има хубава дневна светлина, имам обичай да моля Даника (жена ми) да държи чинията, и снимам нея, с чинията в ръце. снимка Тя заема много по-малко място от всяка малка маса.
Експериментирайте като сменяте позицията си спрямо светлината. Аз обичам да снимам със светлина, идваща зад храната, но страничното осветление дава също страхотни ефекти. Лично аз избягвам да снимам с предно осветление, защото то кара храната да изглежда плоска, и като че е снимана със вградената светкавица. Светлината може да създаде драматизъм и дълбочина – експериментирайте!
И така – намерете си място до светъл прозорец, дори не е нужно да бъде голям. Наместете масата си колкото е възможно по-близо. Поставете статива си и сложете камерата на него. Сложете чиния на масата и фокусирайте върху нея. Сложете някаква храна там (ябълка, глава лук или нещо си), просто за да има върху какво да фокусирате. Започнете да изграждате композицията наоколо. Непрекъснато проверявайте LCD екрана на гърба на камерата.

Разсейвател: Това е парче материал (обикновено паус), който е полупрозрачен. Когато е поставен между светлинния източник и обекта, той омекотява силната и груба светлина – премахва блясъците, и създава меки, по-нежни сенки. Силните сенки, грубата светлина и агресивните блясъци не са (поне по мое мнение) приятели на кулинарната фотография. Храната изглежда свръхмазна и евтина. Разсейвателят може наистина да помогне това да бъде избегнато.
Най-добре е да си купите голямо руло паус. Когато сте готови да снимате, залепете голямо парче на прозореца си. Това ще омекоти влизащата през него светлина, ще намали грозните отблясъци и ще направи храната красива. Ние всички обичаме красивата храна, нали?
А пък ако искате да сте свръх модерни, можете да си направите проста дървена рамка (подобна на тези, които използват художниците, за да опъват платната си). Залепете или забодете с кабърчета паус по цялата рамка. По този начин имате подвижен разсейвател, който можете да намествате за секунди и да се съсредоточите върху наистина важните неща. Както виждате на снимката, аз съм направил точно това. Много е удобно, ако имате светлина, влизаща през няколко прозореца.

Рефлектори или отражателни картони.
Това са най-обикновени парчета бял картон. Нищо особено. Аз обичам да използвам дебел стиропор, просто защото съм много непохватен и много лесно чупя нещата. Стиропорът е по-издръжлив от нормалния дебел картон.
Обикновено ще искате да поставяте отражателите от срещуположната посока на идващата към храната светлина. Например – ако светлината идва от ляво, поставяте отражателя от дясно на храната.
Това помага да се изсветлят леко най-тъмните участъци, и дава много повече детайл в сенките, кара храната да изглежда триизмерна и да има повече обем. Твърде силните и дълбоки сенки са доста груби в кулинарната фотография – освен ако наистина знаете какво правите за аранжировката и за заснемането.

Ето две снимки от предишен пост за кулинарната фотография, който публикувах – показващи разликата при снимане със и без отражател. снимка 4 и снимка 5

Аз обичам да имам няколко такива отражателя – в различни размери. Понякога, ако ще снимате наистина голяма сцена, е хубаво да имате отражател с размери метър и половина на два, за да можете да отразите много светлина. Тези отражатели могат също да се използват за препречване на излишната светлина, влизаща през прозорците, която не ви е нужна. Например на мястото за игра, на което снимам, понякога светлината е толкова силна, че слагам няколко от големите си картони срещу част от прозорците, за да намаля малко околната светлина, и да я направя малко по-насочена.

Пропс и аранжировка:
Основно правило: KISS. Keep it simple, stupid! (направи го просто, глупако).
Придържайте се към простотата. Не слагайте твърде много неща в сцената.
Белите чинии никога, ама никога няма да излязат от мода, защото храната изглежда добре в тях.
Винаги се уверявайте, че храната е основната ви фокусна точка, а не някоя супер модерна чаша или лъжица.
Магазините за втора употреба са страхотно място да намерите евтни пропс.
Определете стила на снимката си, без да прекалявате. Решете дали искате да е рустик или модерн, и аранжирайте в съответния стил. Ако храната ви е просто селско ястие, не я аранжирайте в стил висша кухня.

Статив:
След самата камера, стабилният статив е най-важната част от вашата екипировка – особено за снимки с компактни фотоапарати. Спестявайте, и си купете хубав статив – сума от около 100-200$ би трябвало да ви стигне за нещо наистина добро.
Когато купувате трипод, вие купувате основа и глава. Главата е онова нещо, на което се завинтва камерата, и има различни контроли за накланяне и въртене. Аз харесвам главите, които имат независими лостове за контрол за всяка ос. Така мога да въртя или накланям камерата без да влияя на някои от другите оси.
Обичам да ползвам плочки за бързо освобождаване на камерата с моите стативи. Това означава, че камерата може да бъде освободена от трипода с едно просто движение, което прави сглобяването и разглобяването по-лесно и бързо, а и ако искам да направя бърза снимка от ръка, мога, и когато отново сложа камерата на статива, тя е в точно същата позиция спрямо сцената, както и преди.

Заключение: стъпка по стъпка изграждане на снимката
● Намерете светло място край прозорец.
● Сложете малка маса до него, сложете на масата чиния с някаква примерна храна в нея (ябълка, глава лук, картоф).
● Сложете камерата си на статив, и фокусирайте върху храната.
● Зумнете колкото ви харесва. Аз като че ли харесвам повече снимките с дългофокусно разстояние, от колкото тези с широк зрителен ъгъл. Храната не изглежда разкривена, и трябва да арнжирате по-малко пространство около нея.
● Сложете разсейвателя си между яркия прозорец и храната – това ще омекоти светлината, и ще намали силните блясъци и сенки.
● Разположете допълнителни пропс около храната, за да помогнете на разказваната история. Придържайте се към прост и чист стил.
● През цялото време проверявайте как изглежда сцената през екрана на камерата ви.
● Размесвайте елементите в сцената както ви се харесва, докато постигнете хубава композиция.
● Използвайте LCD екрана за да проверявате къде са силните отблясъци. Ако са по храната, или по чинията, в която е тя, обмислете преместването на разсейвателя така, че да ги намалите.
● Разположете отражателя си близо до сцената, за да отразите част от светлината обратно. Това ще освети тъмните области и ще придаде повече детайл в сенките.
● Сега идете и сгответе храната, която сте планирали.
● Махнете от чинията бутафорния обект, сложете истинската храна, направете финални настройки на разсейвателя и отражателя, и направете снимката!

Само за забавление, аз направих набързо снимка на същата сцена с моята дигитална огледално рефлексна камера. Ето я и нея.снимка 6
Виждате, че снимката има малко повече дълбочина, благодарение на по-плиткия ДОФ, (предният и задният план са извън фокус). Светлината също е малко по-мека, нещо което е типично за рефлексните камери.
Но в крайна сметка, не са огромни разлики."

Оригиналната публикация (на английски) можете да прочетете тук

4 коментара:

  1. Интересна и публикация!Лоис,благодаря ти че споделяш това с нас!
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  2. Много интересно, Лоис! Това ще свърши работа и за снимането на торти, определено ще го пусна като линк на момичетата! Благодаря за труда!

    ОтговорИзтриване
  3. Лоис,сърдечни благодарности за всичко,което споделяш във твоя блог!Наградата,която получих е и благодарение на това,което научих за снимането.
    Весели и усмихнати празници!

    ОтговорИзтриване
  4. радвам се, че е било полезно за някого! Поздрави

    ОтговорИзтриване