четвъртък, 6 май 2010 г.

Честит ви Гергьовден!



Годините се въртят, търкалят се все по-бързо. Едвам отмине Коледа, ето че е дошъл Великден, и докато се чудиш какво да правиш с останалите козунаци и яйца - ето че и Гергьовден е на ред. На мен Гергьовден като че ми е най-любимият празник. Може би защото все още не е толкова завладян от маркетинга и рекламата, и не ме облъчват от всички посоки със задължителни за купуване атрибути. Може би заради местоположението му в календара - майското зелено ни залива от всички страни, градините преливат от лалета, лехите са пълни със свежо-зелен лук и подправки. Предстои дългото лято, студовете са зад гърба ни, дъждът е все по-топъл. Плажовете са все още пусти, но оживлението се усеща зад всеки ъгъл - изнасят се плетените мебели пред кафенетата, съседите боядисват фасадата си, пред хотела от дясно засаждат нови цветенца в прясно разкопаните лехи.



И докато част от нас посвещават сутринта на косене на ливадата, останалите се въртим в кухнята, в надпревара кой да измисли таз-годишния букет от билки и подправки за Гергьовското агнешко. В крайна сметка стигаме до съгласие, че ще сложим розмарин, салвия, калоферче, мащерка и джоджен. И, разбира се, този път ще го приготвим с булгур, много булгур и зелен лук - рецепта, традиционна за нашия край, така, както винаги се е приготвяло агнешкото за Гергьовден.



Може би си спомняте рецептата за Безстресовото великденско агнешко и тази преди нея за Анешко с булгур, така че няма да се разпростирам в дълги обяснения. Само ще добавя, че можете да увеличите количеството на булгура и ориза според това, колко хора ще се съберат около масата. Пригответе си зелена салата, сложете пресен зелен чесън на масата, и се насладете на гергьовското агнешко.



А за десерт, защото не може празничен обяд без десерт - ще завършим с нещо, което е извън българската традиция, но, както се разбрахме - светът вече е Глобалното Село, и всякакви фюжън волности са ни разрешени. Досещате ли се, че пак правя завой към италианската кухня? Ама наистина много я харесвам! Та поради тази моя силна изкушеност - отново един вид страчатела, но този път с портокалов вкус и аромат. Идеята е същата като тази, но продуктите и начинът на приготовление се различават леко:

За 6 чаши:
6 жълтъка, 3 белтъка
1 чаша захар, разделена на две
1 кутия маскарпоне
3 портокала, 2 от тях изчистени и нарязани на парченца, а третият изстискан на сок.
настърганата кора на 2 от портокалите
60мл ликьор Gran Marnier
няколко от любимият ви вид бисквитки

Направете от жълтъците и половината захар крем Забайон (разбийте ги на водна баня, добавете ликьора и настърганата портокалова кора, и когато увеличат обема си два, че и три пъти, свалете от огъня) и охладете получения крем. Размесете го със маскарпонето, накрая добавете разбитите с останалата захар белтъци и внимателно объркайте.
Насипете крема в чаши, като редувате с портокалови парченца и начупени бисквити. Оставете в хладилника за поне 3 часа, за да се получи въздушна и кремообразна текстура.


4 коментара:

  1. Честит празник,Лоис!
    Прекрасна трапеза и настроение!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Ей, от къде си купи Grand Marnier? Ако знаеш от кога търся, а все не намирам :-)

    И аз обожавам италианската кухня, предложението ти е много свежо, пролетно и неустоимо :-)

    ОтговорИзтриване
  3. ДидиБ, благодаря ти.
    Ирина, за съжаление не е от тук... подарък от цивилизования свят :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Така си и помислих, но тайно се надявах да има и тук. Жалко, наистина :-)

    ОтговорИзтриване