Asparagus-Mushroom Quiche ○ Киш с гъби и аспержи

Този път аспержите не са от градината на съседката :-). Магазински са, но много свежи и крехки! Решавам да ги направя на нещо различно от просто бланширани и заляти със зехтин, и така измислям вариант на киш лорен с аспержи. Трябват ни също гъби, шунка, жълто сирене по избор, сметана и яйца за пълнежа. Брашно и масло - за тестото.



Рецепта за 6 броя киш с диаметър 16см:

За тестото:
400г брашно
180г масло
1/2 ч.л.сол
3-4с.л. студена вода

За плънката:
300г аспержи
200г гъби
200г шунка
200г жълто сирене (аз използвах италианското верена, непознато до сега за мен)
6 яйца
300-350мл млечна сметана



Замесете тесто от посочените продукти, оставете го за 30мин. в хладилника. Загрейте фурната на 180 гр. Целзий. Разточете тестото на тънък лист, и покрийте намаслените форми за киш. Надупчете с вилица, и изпечете празни за около 15-20мин.
В това време нарежете и бланширайте в малко зехтин гъбите. Подрежете аспержите от долния край и ги бланширайте за кратко във вряща подсолена вода. Нарежете шунката и сиренето на дребни кубчета. Разбийте яйцата и сметаната в отделен съд.
Извадете изпечените форми от фурната, наредете на дъното шунка и сирене, отгоре разпределете аспержите и гъбите. Залейте с яйчено-сметанената смес, подправете с любимата си подправка - мащерка, салвия, индийско орехче, риган... (но сложете само една).
Върнете формите във фурната, и печете до готовност - сместа трябва да се надуе и да придобие красив златист цвят.



В допълнение :-)
Ако и у вас има някой, който смята гъбите и аспержите за отровни (rolf), направете му класически киш, като пропуснете "отровните" съставки

Chicken With Spring Vegetables ○ Печено пиле с пролетни зеленчуци

Оглеждайки списъка си със изпълнени задачи от изминалата седмица, установявам, че домочадието е яло аламинути цели 4 дни...Не че протестират, но в желанието си да избягам от приказката за босите деца на обущаря, решавам днес да приготвя истинска вечеря. И тъй като се усещам изпразнена от способност да създавам рецепти, решавам да сготвя нещо наготово. Отварям последния брой на GoodFood, и избирам "Печено пиле с чесън, дафинов лист и бяло вино". Естествено, не минава без промени, но в общи линии гледам да се придържам към тяхната концепция.



Какво ви трябва:
1 цяло пиле, около 1,5 кг
6 глави млад чесън
6-8 млади моркова
около 600г пресни дребни картофи
2 дафинови листа
30г. масло
150мл бяло вино
половин лимон



Загрейте фурната на 200 градуса Целзий.
Измийте пилето, посолете го, повдигнете кожата на гърдите и пъхнете вътре дафиновия лист и маслото. Пъхнете лимона вътре в пилето, завържете бутчетата с дебел конец. Поставете в тава, налейте малко вода и бялото вино, и изпечете за 45 минути. Меуждувременно почистете зеленчуците. Извадете пилето от фурната, поставете зеленчуците около него, и върнете във фурната за още половин час, докато пилето придобие красив златист цвят.

Rice With Wild Mushrooms ᆼ Ориз с диви гъби

Майските сутрешни разходки из мокрите от дъжд поляни са много приятни, нали. Особено ако съобразително сте си обули гумените ботуши :-).
Но дори и да не сте, щастливото изплезило език куче заслужава едни намокрени крака. Така де, не може цял живот да кръстосваме трите алеи на горната Борисова градина. Заслужаваме всички малко истинска разходка из по-далечните софийски поля.
И както си вървим, сред тревата съзираме бежовите шапчици на първите и най-най-любими гъбки - челядинките. Ако сме се сетили да вземем кошничка и ножичка - добре, а ако не сме се сетили - и пликче и късане с пръсти върши работа. Навеждаме се и ги подхващаме от единия край... Те челядинките не случайно се казват така - името им идва от думата челяд - растат по много на едно място, и образуват големи пътеки или кръгове из тревата. Ако времето е подходящо, с една разходка може да се намерят доста гъбки. Но дори и да си неберете само две-три шепи, пак си заслужава, не се отказвайте.

Ще ви разкажа една съвсем семпла, но много вкусна манджичка - ориз със челядинки.



Та значи, прибирате се в къщи, изчиствате треволяците от гъбките, поизмивате ги от полепналата пръст, и ги изцеждате в голяма цедка от водата.




Измивате една чаша ориз, нарязвате глава лук и връзка зелен лук. Загрявате лъжица-две зехтин в съд с дебело дъно, и задушавате лука. Добавяте измития ориз, разбърквате го докато се остъкли. Добавяте и гъбите. Посолявате, подправяте с мащерка, риган и салвия, наливате три чаши вода и оставяте да се задуши под капак на слаб огън.




Ако имате желание, можете да довършите готвенето и във фурната - така ще се сдобиете с апетитна запечена повърхност на горния ред оризчета :-). Сервирате, поръсено с копър, бялото вино е добра алтернатива.

Green Asparagus For Lunch ᆼ Зелени аспержи за обяд

В един ужасно, ужасно дъждовен ден преди седмица, в който се предполагаше да успеем да прекопаем и оплевим цветните градинки в лятната ни къща, една съседка ни изненада с пресни аспержи от нейната градина. Да, наистина, истински аспержи, прясно откъснати преди половин час. Виреят в български условия, и то доста успешно. Тя самата казва, че ги отглежда от около 4 години. За да започнете да берете аспержи, трябва растенията да станат на поне две :-). Не е работа за бързаци.



Не бях подготвена за специални рецепти, за това ги приготвих по най-елементарен начин - бланширани във вода и леко запържени в зехтин. Единствената добавка беше свеж зелен лук.



Двам си сметка, че много добър принос щеше да даде наличието на малко копър и няколко люспи пармиджано. Но и без тях, с една малка каничка розе от местното вино, нещата се подредиха доста добре.



И така, какво ви трябва:
за 2 до 3 порции:
500-600г аспержи (продават се и в големите магазини)
2с.л. зехтин
няколко стръка зелен лук
няколко стръка копър
30г. прясно настърган пармезан
прясно смляна морска сол и черен пипер

Обелете краищата на аспержите с белачка за зеленчуци, като отрежете най-долната твърда част. Бланширайте ги във вряща подсолена вода за 3-4 минути, не повече. Загрейте зехтина в тиган, сложете аспержите за минута, добавете нарязания лук и копър.
Поднесете, поръсени с прясно смляна морска сол и черен пипер, и гарнирани с настърган пармезан.

Честит ви Гергьовден!

Годините се въртят, търкалят се все по-бързо. Едвам отмине Коледа, ето че е дошъл Великден, и докато се чудиш какво да правиш с останалите козунаци и яйца - ето че и Гергьовден е на ред. На мен Гергьовден като че ми е най-любимият празник. Може би защото все още не е толкова завладян от маркетинга и рекламата, и не ме облъчват от всички посоки със задължителни за купуване атрибути. Може би заради местоположението му в календара - майското зелено ни залива от всички страни, градините преливат от лалета, лехите са пълни със свежо-зелен лук и подправки. Предстои дългото лято, студовете са зад гърба ни, дъждът е все по-топъл. Плажовете са все още пусти, но оживлението се усеща зад всеки ъгъл - изнасят се плетените мебели пред кафенетата, съседите боядисват фасадата си, пред хотела от дясно засаждат нови цветенца в прясно разкопаните лехи.



И докато част от нас посвещават сутринта на косене на ливадата, останалите се въртим в кухнята, в надпревара кой да измисли таз-годишния букет от билки и подправки за Гергьовското агнешко. В крайна сметка стигаме до съгласие, че ще сложим розмарин, салвия, калоферче, мащерка и джоджен. И, разбира се, този път ще го приготвим с булгур, много булгур и зелен лук - рецепта, традиционна за нашия край, така, както винаги се е приготвяло агнешкото за Гергьовден.



Може би си спомняте рецептата за Безстресовото великденско агнешко и тази преди нея за Анешко с булгур, така че няма да се разпростирам в дълги обяснения. Само ще добавя, че можете да увеличите количеството на булгура и ориза според това, колко хора ще се съберат около масата. Пригответе си зелена салата, сложете пресен зелен чесън на масата, и се насладете на гергьовското агнешко.



А за десерт, защото не може празничен обяд без десерт - ще завършим с нещо, което е извън българската традиция, но, както се разбрахме - светът вече е Глобалното Село, и всякакви фюжън волности са ни разрешени. Досещате ли се, че пак правя завой към италианската кухня? Ама наистина много я харесвам! Та поради тази моя силна изкушеност - отново един вид страчатела, но този път с портокалов вкус и аромат. Идеята е същата като тази, но продуктите и начинът на приготовление се различават леко:

За 6 чаши:
6 жълтъка, 3 белтъка
1 чаша захар, разделена на две
1 кутия маскарпоне
3 портокала, 2 от тях изчистени и нарязани на парченца, а третият изстискан на сок.
настърганата кора на 2 от портокалите
60мл ликьор Gran Marnier
няколко от любимият ви вид бисквитки

Направете от жълтъците и половината захар крем Забайон (разбийте ги на водна баня, добавете ликьора и настърганата портокалова кора, и когато увеличат обема си два, че и три пъти, свалете от огъня) и охладете получения крем. Размесете го със маскарпонето, накрая добавете разбитите с останалата захар белтъци и внимателно объркайте.
Насипете крема в чаши, като редувате с портокалови парченца и начупени бисквити. Оставете в хладилника за поне 3 часа, за да се получи въздушна и кремообразна текстура.

Thassos Journey ⚓ Пътуване до Тасос

Преди седмица имах едно прекрасно пътуване - фотопленер на остров Тасос, осъществен от Фотосинтезис, с помощта на Амперел - представяне на новия клас Olympus PEN фотокамера. Трудно е да се опише за незапознати с такива събития особената атмосфера, която цари. Огромна група хора, които, макар и непознати, споделят общо хоби и общи интереси, натоварени на три автобуса, и изпуснати на малкия гръцки остров. Струпване на фото техника и фотографи в особено големи мащаби, което предизвикваше противоречиви реакции навсякъде, от където минеше - граница, паркинги, ферибот, криви тасоски улички, потънали в дрямка. Не е възможно в един блог пост да се опише и преразкаже всичко, което видяхме, съпреживяхме и опитахме. За това ще ви покажа само малко снимки, с които ще опитам да ви пренеса поне за миг в тамошната сънлива действителност. Това е Тасос, така както го видях аз, и съвсем не означава, че няма други сто лица.














И понеже не можахме да останем гладни и за миг, тъй като сутрин и вечер ни хранеха твърде добре в хотела, а през останалото време имаше достатъчно таверни, и все пак - това е фото, но и кулинарен блог - ще завърша с две рецепти, като трибют към средиземноморската и в частност гръцката кухня:

Цацики салата - надали има някой, който да не знае от какво се състои, но моите наблюдения по темата са, че от изключително голямо значение е киселото мляко - гъсто, сухо, и много-много сметанено, и другата важна особеност - краставиците трябва непременно да бъдат нарязани, а не каквото и да било друго. Добавките като чесън, копър, черен пипер, орехи и подобни - са пожелателни, но не и непременно задължителни.



И скариди, задушени в бяло вино, девисил, зърна черен пипер и резени лимон - приготвят се за минути, ухаят прекрасно, вкусни са и топли и студени, и неминуемо обират овациите на всички около масата.