петък, 30 юли 2010 г.

Stuffed Eggplants Eastern Style ✤ Пълнени патладжани в източен стил




Не знам за вас, но аз определено смятам, че вкусът може да се култивира. Естествено, на някои е дадено по рождение да са с развито чувсто за естетика, любов към красотата и пиетет към изтънчените удоволствия в живота. Но има други, които не са имали това щастие, и според мен те не трябва да бъдат оставяни да тънат в мрак. Намирам за похвално намерението да им се покаже светлата страна на живота, радостите на епикурейството и насладите, които биха пропуснали, ако не се поддадат на съблазните и продължат да си поръчват пилешки шишчета с пържени картофи във всеки един ресторант, който посещават. С това засукано и сигурно неразбираемо въведение искам да кажа, че дори като деца да не сте обичали някои храни, не е лошо отново да им дадете шанс, защото от позицията на възрастни, с небце, което вече не е така неопетнено, е твърде много вероятно да откриете, че всъщност сте се лишавали от неща, които са ужасно вкусни. Нормално е за едно дете да не обича магданоз, копър и всякакви там зелени неща, както и чесън, люти чушки и горчица. Но трябва да признаете, че комбинацията между тези различни и остри вкусове често пъти съставя невероятни комбинации, които могат само да ни радват. Такава е и днешната рецепта, която включва патладжани, чесън, магданоз и всякакви други ужасии, на всичкото отгоре е подправена в източен стил, та съвсем да стресне пуристите в кулинарията, но аз лично я намирам за особено привлекателна, и много искам да я споделя с вас ☺.



Какво ви трябва, за 6 порции:

3 едри патладжана, ако намерите бели или от тези раираните, най-добре.
Половин чаена чаша булгур
Половин чаена чаша кафяв ориз
Една глава лук
Една глава чесън
Един или два домата
Една зелена или жълта чушка
Парче пресен джинджифил
Една чаена лъжичка сладко къри
Една червена люта чушка
Една чаена лъжичка кимион, прясно счукан
Магданоз, прясно нараязан
Сол, зехтин за задушаване
Моцарела или друго сирене за запичане.



Накиснете ориза във вода поне за час - това улеснява варенето му. Накиснете и булгура, ако е от българския, сложете го заедно с ориза. Срежете патладжаните на две по дължина. С остър нож изрежете нещо като рамка, и издълбайте вътрешността с лъжица. Поставете издълбаните патладжани в подходяща тава. Нарежете на ситно лука и чесъна, и ги задушете в загрят зехтин. Добавете нарязаната сърцевина от патладжана. След като стане прозрачна, добавете отцедените от водата булгур и ориз, и добавете подправките. Сипете една чаша вода и оставете да се задушава на бавен огън. Добевете и нарязаните на кубчета чушка и домат. След като плънката се задуши почти изцяло, напълнете издълбаните патладжани, ако ви остане плънка - разпределете я между тях. Налейте чаша или чаша и половина вода в тавата, и сложете да се пече на умерена фурна за около 40-50 минути. Към края на печенето наръсете със свеж магданоз и покрийте всеки патладжан с филийки моцарела или друго сирене, и запечете до златисто.



Насладата ще бъде пълна, ако поднесете с домашен хляб, приготвен от пълнозърнесто брашно, замесен със суроватка и обогатен с орехови ядки.

неделя, 25 юли 2010 г.

Summer Joys and a Home Made Cheese ☂ Летни радости и домашно приготвено сирене



Завладяни отново от лятна жега, придружена от обилен следобеден дъжд, се оказваме в невъзможност да слезем на плажа. Пътят през полята и хълмовете се е превърнал в кална пързалка, и дори тракторът, който отиде да вади закъсалите автомобили на къмпингуващите, не успя да стигне. Поради тази причина оставаме в къщи, и се отдаваме на приятен мързел. Докато е топло, гледаме да не мърдаме много, седим на сянка, поливаме плочите с вода, ядем диня и употребяваме умерено слаби long drinks :-).
Неочаквано се разразява внезапна буря, температурата спада с петнадесет градуса за петнадесет минути, и токът спира. Озоваваме се в центъра на лятното бедствие, оставило без ток за почти три дни почти половината бг черноморие. Не ни пречи особено, защото имаме достатъчно свещи, стар романтичен газов фенер, и не толкова стар и романтичен, но пък практичен газов котлон. Наслаждаваме се на внезапната тишина, и си припомняме моменти от миналото, когато липсата на ток беше по-скоро ежедневие, от колкото изключение. Разказваме си как сме гледали сериалите на руски портативен телевизор "Юность", включен към автомобилен акумулатор... В един момент обаче нещата се проточват по-дълго от очакваното, и хладилната техника започва да издъхва.

Внезапно се сещам, че имам във фризера няколко бутилки замразено мляко от съседската кравичка, което чакаше ред да се превърне в кисело. Давам си сметка, че то ще е първото, което ще се предаде в битката с липсата на ток, и решавам, че е настъпил моментът да опитам да направя домашно прясно сирене. Речено - сторено: наливам млякото (8 литра) в две големи тенджери, загрявам го докато смятам, че е достигнало до нужната температура (а тя е около 35-38 градуса), разбърквам по лъжица кисело мляко на всеки литър, и добавям мая за сирене (тя е течна, продава се в шишенца, по хранителните магазини или аптеките) около 4-5 капки на всеки литър. Разбърквам добре млякото в тенджерите и го оставям да направи магията.



След като минат 15-20 до 30 минути, зависи от околната температура, млякото в тенджерите е придобило консистенцията на крем карамел. Сега е моментът да бъде нарязано с нож на квадрати, за да може суроватката му да се отдели. След това подсиреното вече мляко се пресипва в тензухена кърпа, и се окачва да виси над съд, в който да се събере останалата изтичаща суроватка. След няколко часа такова висене, чувствително намалялите по обем вързопчета се преместват върху някаква дупчеста повърхност, и се притискат с дъска и подръчна тежест. Оставят се така за цялата нощ. Извод от личен опит - моята тежест дойде твърде тежка, в резултат на което сиренето беше станало доста по-плътно от очакваното. Следващият път ще сложа цялото количество в един вързоп, и ще го притисна с нещо по-леко, за да остане сиренето с по-мека и влажна консистенция.



На сутринта развивате тензуха, и имате две възможности - или правите саламура от вода и морска сол, в която потапяте сиренето и го прибирате да зрее, или просто го прибирате в хладилника, докато стане време за обяд. Тогава правите една голяма доматена салата, нарязвате сиренето на кубчета, поливате със зехтин и го наръсвате със свеж риган. Познавачите, нали ги знаете, казват, че без узо вкусът му не бил какъвто трябва, но ако и вие като мен не сте фенове, сипете си едно бяло винце, пък нека да няма ток :-).
(ама добре е, че го пуснаха, защото батерията на лаптопа ми беше свършила, и нямаше да мога да споделя с вас тази история на летните радости).

събота, 10 юли 2010 г.

Tai shrimp ⦁ Скариди в тайландски стил



Да прекарваш лятото в провинцията си има и своите лоши страни.... Освен че достъпът ти до магазините, с които си свикнал, е силно затруднен, което от своя страна води до нарушения в снабдяването на килера и хладилника, най-вече липсата на качествен интернет е в състояние да докара мен лично до състояние, люшкащо се между тиха лудост и пълна абстиненция! Наличието на мобилен нет решава проблема едва на 15-20%, дори мисля, че го завиших. Успявам да следя Фейсбук, и някои форуми без много картинки, но участието ми във Фликр, Фотофорум и блогването, изобщо всичко, свързано с ъплоуд на изображения страда ужасно. Силно се надявам моите читатели да не ме изтрият от RSS-а и блогрола си, поради силно разредените в последно време публикации. И поради този си страх, бързам, до като не е изтекъл месецът, да ви споделя една изключително лесна и лятна рецепта - Скариди в тайландски стил.



Имате нужда от 500г скариди, от тези, предварително бланшираните и охладени (ще ги познаете по червения цвят)
2 калмара (или 4, ако са дребнички)
1 лимон (предпочитам лайм)
оризово и сусамово олио
няколко супени лъжици консервиран настърган галангал, джинджифил, може и малко лимонена трева.

Най-сложното нещо в цялата работа е да почистите и обелите скаридите. Нарязвате калмарите на колелца. Загрявате дълбок тиган с дебело дъно, наливате малко от оризовото и сусамовото олио. Слагате нарязаните калмари, и ги запържвате за около две минути. Добавяте консервираните подправки, разбърквате, добавяте и почистените скариди. Общо цялото време на котлона не трябва да бъде повече от 5-6 минути. Накрая слагате и едри резени лайм, и сервирате.

Преди ястието можете да поднесете зелена салата с краставици, пресен лук, авокадо, копър и пушена сьомга. Невероятен акцент се получава от прибавянето на няколко лъжици едро настъргано пармиджано, и не се безпокойте, че от италианската кухня ще се гмурнете в тайландската, двете рецепти не се изключват взаимно, напротив, един добре изстуден траминер ги обединява без никакви грижи :-)
Enjoy!


сряда, 7 юли 2010 г.

Aubеrgines with tomatoes and cheese ○ Патладжани с домати и сирене



Днес, набързо само да ви споделя една рецептичка, която можете да си направите докато е захладняло :-).
Няма да ви разказвам поетичности, че докато се натуткам, току-виж е дошла следващата гореща вълна, и хайдееее, отиде до есента. Поздравявам ви с едно букетче за оправяне на настроението, и под секрет ви казвам, че на морето не вали, не се тормозете!



И така, право към същността: Патладжани с домати, лук и сирене. Но не какво да е сирене, а моцарела, от онази, дето се продава на големи калъпчета, и се слага на пицата! Начинът на подреждане заимствах от Пеп-4о, но промених леко състава и подправките, колкото Пеп-4о да не си познае рецептата, (rofl).

Какво ви трябва, за 4 порции:

4 големи или 8 по-малки патладжанчета
2 домата
1 голям морков
1 голяма глава лук
1 глава пресен чесън
200г зряла моцарела (естествено, можете да я замените с друго - кашкавал, бяло сирене, каквото ви харесва)
прясно смляна морска сол,
риган,
мащерка,
зехтин
пресен магданоз



Направете надлъжни разрези на патладжаните, като оставите частта откъм дръжката неразрязана. Сложете ги в дълбока тава. Нарежете всички останали продукти на резени. Поставете между резените патладжан резени домат, лук, моркови и сирене, като ги редувате. Ако ви останат, напъхайте ги където можете, и между патладжаните. Накрая набучете скилидките чесън тук-таме, посолете, поръсете с риган и стръкчета мащерка, залейте със струйка зехтин, и изпечете до готовност - около час на 200 градуса Целзий.



Накрая, за разкош, можете да поръсите с малко настъргано пекорино или друго твърдо ароматно сирене и да запечете за кратко отгоре. Преди сервиране наръсете със прясно нарязан зелен магданоз - и за вкус, и за контраст.
Ястието е толкова леко, че спокойно можете да обядвате, а след това да отидете да берете маргарити из полето, или да се отдадете на друга приятна леност :-).

събота, 3 юли 2010 г.

Season Gatherings And A Lunch For One ○ Придобивките на сезона и обяд за един




Юли!

Любимият ми месец!
Лятото е съвсем-съвсем тук, дните са дълги, а нощите - топли. Щурците всяка вечер се надсвирват сред тревите, славеите ме будят от храстите край прозореца призори. Безвремие, изпълнено с аромати, вкусове и цветове, така богати, че сетивата ми не стигат за да обхвана всичко. Да можех, бих запазила по късче от всичко това в буркан, и бих си ги отваряла ревниво през студените месеци, за да си върна за кратко лятото :-).



Всичко в градината ми цъфти. Цветята са в апогея си, доматите са вече колкото детски юмрук (предчувствам вкуса им), тиквичките са огромни, зеленият боб е извисил ръст над колчетата си, а подправките... зелените треви само чакат слънцето да ги огрее, за да разпръснат уханията си.
В градините на съседите ми също се намират интересни неща! Къде от гората, къде от стопанствата им - съкровищата на сезона ме заобикалят от всички страни! Чудя се за кое да ви разкажа по-напред: дали за млякото - и прясно и кисело, или за прясното домашно сирене? Или за пресните кокоши яйца, събрани вчера от полозите? Или за манатарките, донесени тази сутрин от гората?



Да имаш приятели на село е просто невероятно! Проблемите ти идват, когато се опиташ да решиш кое от всичкото да изядеш по-напред :-). Дали тиквичките, щедро подправени с домашното кисело мляко, копър и пресен чесън; дали прясното сирене, поръсено със ароматни зелени треви и полято със струйка зехтин? Или все пак гъбите, чийто землист мирис от кошничката те влудява, или пък да счупиш любопитно черупката на синьото патешко яйце, което съседката ти подари тази сутрин?



И с оглед на ситуацията, в която детето и кучето са при баба, а по-добрата ми половинка е на риболов с дружината, и трябва да готвя само за себе си (нали не предполагате, че един чревоугодник може да мине без обяд за обяд?), решавам да заложа на комбинация от последните две - патешко яйце и манатарки на тиган.
Рецептата е проста, и дано не се намери някой привърженик на френските сосове, който да дойде и да пита дали не се шегувам :-))).
Нарязвате гъбките на резени, загрявате чугунен тиган. Намазвате го леко със зехтин, слагате гъбките да се запекат. Обръщате ги от другата страна, и чуквате яйцето. Леко разкъсвате жълтъка с вилица, похлупвате и дърпате от котлона. Щом стигне желата от вас степен на стягане, добавете стръкче зелена тревичка по избор, изчакайте да изстине леко, и се насладете на вкуса. (Позволено е да го направите направо от тигана - хайде все пак една волност в нашия обяд за един!)



P.S. за читателите от Блогосфера: ако искате да видите целите снимки, ще се наложи да посетите блога ми :-)