четвъртък, 19 декември 2013 г.

Олимбиада - едно пътуване в края на лятото

Този пост отлежа два - три месеца, докато намерих време да избера стотина от хилядата снимки, които направих за двата дни на това пътуване. Дано не ви досадят, и дано успея да ви откъсна за малко поне от зимата :)








Посоката е Гърция, Северна Гърция. След Серес поемате към брега до устието на Струма и после държите вдясно покрай морето. Със спокойно каране стигате за около 4 часа и малко - почти толкова, колкото до Градина по цялата вече магистрала. Разликата е в температурата на въздуха, липсата на обичайните тълпи, изключителната чистота на плажа и градчето и в любезността на всички хора, които ще срещнете по време на престоя си. Може би ще намерите място за преспиване без проблем, защото сезонът е вече към края си, но най-приятните места са заети от  възрастни двойки англичани и французи, така че ако държите на стая с морска гледка - предварителната хотелска резервация е добра идея.
Аз определено имам късмет, защото съм настанена в може би най-красивия семеен хотел, който може да съществува. Хотел Лиотопи, в който царува Лулудия. И не ми казвайте, че съвпадения не съществуват, защото точно преди седмица попаднах на това място в booking.com и си казах: колко хубаво би било да съм там! :)



Фоайето на Лиoтопи 
Тази гледка ме посрещна в стаята на влизане -
домашен сладкиш от кухнята с домашен ликьор  
Лулудия :) 




Дюлите са навсякъде в този сезон
А това беше за изпроводяк - в чашката има узо,
да не би да си тръгнеш в лошо настроение :) 
Снабдяването на Лиотопи :)

ОлимБиада, не бъркайте с олимпийските игри, е наречена така в чест на майката на Александър Велики, която е била екзекутирана по тези места. Модерната Олимбиада е построена от преселници от Мала Азия, на мястото на древното селище Стагира. Красиво разроложено около малък залив, който служи за естествено пристанище, с магически брегове и плажове, заобиколено от зелени планини, градчето е привлекателно място за разнообразен туризъм.







Нашите домакини ни посрещат в най-старата таверна на града, отворена през 1924 г от дядото на сегашния собственик Димитри, с множество вкусни ястия.





Когато проявяваме интерес към рецептата на панираните миди, Лулу, която се оказва сестра на Димитри, се втурва в кухнята да ни покаже как точно се правят.
Накрая завършваме не с десерт, а с два десерта - първото е подобно на грис халва с бадеми и вече го познаваме от табличката за добре дошли в хотела, а второто е реване със сладко от смокини и невероятен сладолед със сакъз.



На следващия ден ни развеждат из околностите. Сутринта започва с посещение на древните руини на античната Стагира, която се счита за родно място на Аристотел. След приятна едночасова разходка ни вземат с кола и по едно доста друсащо трасе покрай скалистия бряг стигаме до мидените ферми. Оказва се, че мидите, които се отглеждат покрай бреговете на Олимбиада, са едни от най-качествените и най-високо ценените в цяла Гърция. Уникалната чистота на водата, съчетана с микроклимата на региона, прави местните черни миди истински деликатес, който се изпраща дори до най-далечните гръцки острови.





Показват ни как мидите растат на подводните си въжета, след което ни приготвят най-вкусните задушени миди, които съм опитвала някога: прясно извадени от морето, задушени в огромна тенджера на опушеното огнище само в морската вода, затворена в черупките им. Изцеждаш отгоре малко лимон и отпиваш глътка узо - а морето блести пред очите ти - какво повече можеш да искаш за един съвършен съботен ден?









Но не е само това. Следобедът преваля, някои са плували в морето, други са пили бира на плажа и всички сме хапнали панирани калмари в малкото крайплажно ресторантче, когато ни казват, че ще ходим на риболов с истински кораб. Адонис - собственикът на най-добрата рибна таверна в градчето има собствен риболовен кораб, с който излиза в морето всеки ден, и с улова посреща гостите си. Преживяването е магическо, когато по залез виолетовите мрежи със съскане се изливат в морето, а готвачът египтянин реже пред очите ни зеленчуците за най-вкусната рибена супа. Приготвя я с прясна риба, хваната сутринта, и скоро неистов аромат се разнася над морето.


Адонис - собственик на таверна и кораб :)
Олимбиада от борда на кораба 

Мрежите наистина са виолетови :)



Капитанът! 
И корабното куче :)


Ахмед от Египет - корабният готвач  


Вече по здрач, интернационалният екипаж събира мрежата, в която проблясват сребристите тела на рибите. Вечерта е тиха и всичко изглежда твърде романтично, но момчетата разказват как преди няколко дни едва са се задържали на палубата под напора на бурята. Уловът очаквано не е богат, но нали все пак успяват да ни покажат как се прави. Няколко морски звезди отиват отново зад борда, но дребните октоподчета нямат този късмет - те са едни от най-вкусните! Опитваме супата на Ахмед и наистина, няма по-вкусна от нея. 







Вечерта ни завършва с още едно гастрономическо удоволствие - този път сладко. 
В сладкарницата на леля Калиопи самата тя ни показва как се приготвят локумадес - традиционни гръцки сладки, подобни донякъде на нашите толумбички. Замесва тестото с ръце, и с движения, които трудно можеш да проследиш, слага в цвърчащото олио съвършени кръгли топчета. След минути изважда златистите локумадес, потапя ги в захарен сироп и ги носи още горещи на масата, потънали под водопад от канела. 





Облизваме си пръстите, правим си снимки за спомен и съжаляваме, че емоциите и ароматите не могат да се пакетират за вкъщи. Но пък Олимбиада е толкова близо до нас. Обещаваме си, че ще се върнем отново, и то много скоро. 



19 коментара:

  1. Слънце в сивия ден . Благодаря !

    ОтговорИзтриване
  2. Отговори
    1. даааа, наистина беше топло - то там и сега си е топло де :)

      Изтриване
  3. Много благодаря за тази публикация! Точно навреме е!
    Поздравления за снимките и текста!
    Весели празници!

    ОтговорИзтриване
  4. Оооо супер! Нито една коледна сладка и дори и намек за тиква, канела, ябълки и орехи:) Само слънце.
    И пак си бърза - от края на лятото до сега са си има няма 4-5 месеца. Аз 12 не мога да се организирам. Установих, че тайната е да не снимаш много, защото после действа ужасно депресиращо като седнеш пред компютъра и не можеш да си избереш измежду хилядите кадри:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. хаха, няма сладки тази година - даже и в кухнята няма!
      а това беше в края на септември, така че само някакви октоври и ноември и половин декември са минали, извинявай :)))

      Изтриване
  5. Прекрасно е по тези мета, а края на септември според мен е точния момент за истинска почивка, температурите са приятни, няма навалица от туристи :) А хотелът и аз съм си го набелязала и само чакам пак да тръгнем в тази посока.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. чудно е хотелчето, сутрин сервират закуска в градината под смокините

      Изтриване
  6. Лоис, благодаря ти за това споделено преживяване... Как бих се пренесла сега там и да забравя дори за Коледа. :) Прекрасно е, наистина е прекрасно! Пожелавам ти съвсем скоро да се завърнеш там отново. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ооооо и аз бих, пък те и там празнуват Коледа :)

      Изтриване
  7. Обожавам Гърция, морето, хората, кухнята... стоя пред монитора и поглъщам всеки кадър, усещам всяка емоция... Благодаря ти за тази публикация, толкова зареждаща, толкова различна! Весели празници!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. благодаря ти и аз, радвам се, че ти е харесало :)

      Изтриване
  8. Перфектна!Омайващо интересна, както винаги!Благодаря Ви за слънчевия разказ!Успешна Нова Година!

    ОтговорИзтриване
  9. Омагьосващо място, очарователни снимки, които веднага постигат целта си - откъсват те от зимата и от злободневните неща. Наистина много красиво, както винаги.

    ОтговорИзтриване