Rice With Wild Mushrooms ᆼ Ориз с диви гъби

Майските сутрешни разходки из мокрите от дъжд поляни са много приятни, нали. Особено ако съобразително сте си обули гумените ботуши :-).
Но дори и да не сте, щастливото изплезило език куче заслужава едни намокрени крака. Така де, не може цял живот да кръстосваме трите алеи на горната Борисова градина. Заслужаваме всички малко истинска разходка из по-далечните софийски поля.
И както си вървим, сред тревата съзираме бежовите шапчици на първите и най-най-любими гъбки - челядинките. Ако сме се сетили да вземем кошничка и ножичка - добре, а ако не сме се сетили - и пликче и късане с пръсти върши работа. Навеждаме се и ги подхващаме от единия край... Те челядинките не случайно се казват така - името им идва от думата челяд - растат по много на едно място, и образуват големи пътеки или кръгове из тревата. Ако времето е подходящо, с една разходка може да се намерят доста гъбки. Но дори и да си неберете само две-три шепи, пак си заслужава, не се отказвайте.

Ще ви разкажа една съвсем семпла, но много вкусна манджичка - ориз със челядинки.



Та значи, прибирате се в къщи, изчиствате треволяците от гъбките, поизмивате ги от полепналата пръст, и ги изцеждате в голяма цедка от водата.




Измивате една чаша ориз, нарязвате глава лук и връзка зелен лук. Загрявате лъжица-две зехтин в съд с дебело дъно, и задушавате лука. Добавяте измития ориз, разбърквате го докато се остъкли. Добавяте и гъбите. Посолявате, подправяте с мащерка, риган и салвия, наливате три чаши вода и оставяте да се задуши под капак на слаб огън.




Ако имате желание, можете да довършите готвенето и във фурната - така ще се сдобиете с апетитна запечена повърхност на горния ред оризчета :-). Сервирате, поръсено с копър, бялото вино е добра алтернатива.