Summer Joys and a Home Made Cheese ☂ Летни радости и домашно приготвено сирене

Завладяни отново от лятна жега, придружена от обилен следобеден дъжд, се оказваме в невъзможност да слезем на плажа. Пътят през полята и хълмовете се е превърнал в кална пързалка, и дори тракторът, който отиде да вади закъсалите автомобили на къмпингуващите, не успя да стигне. Поради тази причина оставаме в къщи, и се отдаваме на приятен мързел. Докато е топло, гледаме да не мърдаме много, седим на сянка, поливаме плочите с вода, ядем диня и употребяваме умерено слаби long drinks :-).
Неочаквано се разразява внезапна буря, температурата спада с петнадесет градуса за петнадесет минути, и токът спира. Озоваваме се в центъра на лятното бедствие, оставило без ток за почти три дни почти половината бг черноморие. Не ни пречи особено, защото имаме достатъчно свещи, стар романтичен газов фенер, и не толкова стар и романтичен, но пък практичен газов котлон. Наслаждаваме се на внезапната тишина, и си припомняме моменти от миналото, когато липсата на ток беше по-скоро ежедневие, от колкото изключение. Разказваме си как сме гледали сериалите на руски портативен телевизор "Юность", включен към автомобилен акумулатор... В един момент обаче нещата се проточват по-дълго от очакваното, и хладилната техника започва да издъхва.

Внезапно се сещам, че имам във фризера няколко бутилки замразено мляко от съседската кравичка, което чакаше ред да се превърне в кисело. Давам си сметка, че то ще е първото, което ще се предаде в битката с липсата на ток, и решавам, че е настъпил моментът да опитам да направя домашно прясно сирене. Речено - сторено: наливам млякото (8 литра) в две големи тенджери, загрявам го докато смятам, че е достигнало до нужната температура (а тя е около 35-38 градуса), разбърквам по лъжица кисело мляко на всеки литър, и добавям мая за сирене (тя е течна, продава се в шишенца, по хранителните магазини или аптеките) около 4-5 капки на всеки литър. Разбърквам добре млякото в тенджерите и го оставям да направи магията.



След като минат 15-20 до 30 минути, зависи от околната температура, млякото в тенджерите е придобило консистенцията на крем карамел. Сега е моментът да бъде нарязано с нож на квадрати, за да може суроватката му да се отдели. След това подсиреното вече мляко се пресипва в тензухена кърпа, и се окачва да виси над съд, в който да се събере останалата изтичаща суроватка. След няколко часа такова висене, чувствително намалялите по обем вързопчета се преместват върху някаква дупчеста повърхност, и се притискат с дъска и подръчна тежест. Оставят се така за цялата нощ. Извод от личен опит - моята тежест дойде твърде тежка, в резултат на което сиренето беше станало доста по-плътно от очакваното. Следващият път ще сложа цялото количество в един вързоп, и ще го притисна с нещо по-леко, за да остане сиренето с по-мека и влажна консистенция.



На сутринта развивате тензуха, и имате две възможности - или правите саламура от вода и морска сол, в която потапяте сиренето и го прибирате да зрее, или просто го прибирате в хладилника, докато стане време за обяд. Тогава правите една голяма доматена салата, нарязвате сиренето на кубчета, поливате със зехтин и го наръсвате със свеж риган. Познавачите, нали ги знаете, казват, че без узо вкусът му не бил какъвто трябва, но ако и вие като мен не сте фенове, сипете си едно бяло винце, пък нека да няма ток :-).
(ама добре е, че го пуснаха, защото батерията на лаптопа ми беше свършила, и нямаше да мога да споделя с вас тази история на летните радости).