Wild Mushrooms Milk Soup ☂ Млечна супа с диви гъби
Дълго време ми отне мисленето какво да го правя този блог. Всъщност, не мислех през цялото време, защото като се сетех колко отдавна не съм публикувала нищо, направо не ми се мислеше по този въпрос, и направо спирах да мисля. От време на време се сещах, и само при мисълта, че трябва да реша какво да правя, ми се изпаряваше цялото вдъхновение. Напоследък никак нямам вдъхновение. Една умора ме гнети, не знам дали е пролетна или някаква друга, но никак не я харесвам. Честно казано, дори дъжда го посрещам с примирение, казвам си - ето, светлината днес хич никаква я няма, какво да мислим за снимки? Така де, когато искаш да си намериш оправдание, цялата природа се съюзява с теб, нали така.
В крайна сметка, днес сутринта, инспирирана от едни прясно набрани челядинки (знаете ли какво са челядинките? и защо се наричат челядинки а не челадинки?)и последвалата ги супа, реших че ми се иска да я снимам тази супа и така - речено-сторено.
Та по темата с челядинките. Това са първите пролетни гъби, които израстват по поляните и планинските ливади. Най-много се срещат из пасищата. Растат на групи, понякога правят цели пътеки, или пък самодивски кръгове. Като челяд са. За това се казват така, челядинки. Те са любимите ми гъби. До такава степен, че даже веднъж с мисълта, че ям челядинки (а те бяха едни синьо-лилави доста предупредителни на цвят не-челядинки,брани през октомври в гората), имах близки срещи с гъбените натравяния. За свое оправдание ще кажа, че съм била на около 12, и да се чудиш на акъла на баща ми, който ме е оставил да ги набера и да ги сготвя че и да ги изям тези очевидно не-челядинки. Както и да е де, от тогава минаха много пролети, и вече добре знам коя гъба за какво става, и мога да ви уверя, че челядинките са чудни на супа.
Какво ви трябва:
На първо място, видно е, челядинки.
За една тенджера супа, за да речем четирима, са достатъчни около 4-5 големи шепи гъби.
Равни количества вода и прясно мляко,
една глава лук,
сол,
малко зехтин,
черен пипер на зърна
и дафинов лист.
Нарежете лука на ситно и го задушете в малко зехтин. Залейте с гореща вода, кипнете. Добавете гъбите и подправките, долейте и млякото. Варете на тих огън, за около 10-12 минути, колкото гъбите леко да омекнат. Ако искате супата ви да стане по-плътна, можете да добавите малко брашно, размито с вода. Аз лично я предпочитам без тази добавка. Можете да добавите стръкче мащерка, ако случайно сте изчистили тревичките толкова внимателно, че нито стрък не е останал :)
Сипвате в големи купи, добавяте любимия си хляб или какъвто имате, и се наслаждавате на вкуса.
Накрая за десерт добавям и близък план на китка от градината, с дългоочаквания лилав алиум, който дойде чак от Амстердам преди около 3-4 години, и едва от миналата година цъфти. Само да можех да се преборя някакси с всички тези гризливи твари, които ми нападат цветята!
Yummy and lovely pictures.
ОтговорИзтриванеЛоис, радвам се, че засега продължаваш с блога и така ще можем да се наслаждаваме на снимките ти :). Дано вдъхновението ти се завърне. Супата изглежда чудесно, така ми се приядоха челядинки :)
ОтговорИзтриванеХубава седмица!
Ако има значение (относно решението какво да правиш блога) мен лично, много ме вдъхновяваш и съм ти редовен читател :) Всеки се изморява да прави едно и също нещо, и то губи смисъл или се изхабява след известно време. Но местенцето ти е чудесно, и снимките и рецептите!
ОтговорИзтриванеI really enjoy your pictures. I do not need any art galleries when I see these gourgeous pictures, love every detail and learn a lot from you. Thank you for the beauty!
ОтговорИзтриванеЛуис, обичам челядинки. Много даже. Но за съжаление не се доверявам на тези по пазарите. Супичката ти е чудна, лесна и ароматна.
ОтговорИзтриванеМ-м-м, утре ще си направим непраменно! Не само изглежда вкусно - направо трепач!
ОтговорИзтриванеСупата изглежда невероятно вкусна! Много обичам гъби и скоро ще пробвам рецептата.
ОтговорИзтриванепарфюми
lois, отлична както винаги. Свалям ти шапка. И за Рей Бредбъри. Но ще си позволя някои допълнения.
ОтговорИзтриванеЗа гуакамолето. Авокадото узрява чак след като се обере. Обикновенно ще си го купиш твърдо, зелено. Слагаш го в хартиен плик и го държиш 2-3 дена на тъмно - докато стане меко, започва да поддава при натиск. Семката се вади с нож или лъжица - има го в YouTube. Тя не се изхвърля, слага се върху гуакамолето и го предпазва от потъмняване. Другото си е точно твоята фантазия и любов.
Много интересен факт е, че авокадото е отровно за много животни, включително котки, кучета и коне. Но не и за хора.
За карпачото от октопод (то има "такова" и от тиква, иначе знаеш какво е карпачо). Хората, измислили са го, слагат октопода в пласмасова бутилка от минерална вода преди да го замразят.
За челядинките. Не, не знам каква е разликата между челЯдинка и челАдинка. Много ми е интересно. Сподели го. Аз я правя супата без млеко и брашно, редка, за да изпъква вкуса на най-вкусната гъба - челадинката. Но то вече няма и челадинки.
Иначе местото/сайта/блога ти търпи много критики.
Успех, lois, много си добра.
егати странния коментар. направо съм безмълвна :)))
ОтговорИзтриванеами да ги чуем тия критики, дето ги търпи блогът ми? наистина съм любопитна.
Може да е втори път... Не се оправям с блога ти.
ОтговорИзтриване"егати" - добре казано от жена :-) Не съм предполагал, че можеш да го кажеш. Не мога да фиксирам една твоя страница. Една твоя рецепта. Те всичките са (освен добри и написани с любов) МНОГО едновременно. Много се борих, за да си намеря коментара и не вярвах, а и не съм го искал, че ще ми отговориш.
Странният ми коментар е всъщност няколко коментара. Ти не ми даваш възможност да ги напиша един по един. Например само за гуакамолето. В момента - http://loisslokoski.blogspot.com/2012/05/wild-mushrooms-milk-soup.html#comment-form, се намирам в някакви диви гъби, сред които изобщо не съм искал да се намирам. Исках да коментирам гуакамолето ти и смятам, че го направих добре.
Коментара ми е странен защото е много доброжелателен, съдържа само и единствено истина (добре известна, само трябва да я намериш) и казва някои препоръки за още по-добро на добрия. Не сме свикнали на това, но аз се стремя да го правя. Жалкото е, че доброто вече ни дразни. Аз бях повече от доброжелателен - написал съм го.
Защо се дърляш с мен. Кажи ми каква е разликата между челЯдинка и челАдинка. Това ме интересува, не го знам.
Както ще ти го напиша скоро - ти не ми даваш възможност да бъда нещо различно от "анонимен".
Успех, lois.
Петър Илиев
piliev1@abv.bg
ОтговорИзтриванеНо нямам време да отговарям на кулинарни въпроси.
Петър Илиев
Сега. Да започнем отначало и на чисто.
ОтговорИзтриванеОтговарям на всички смислени коментари, с изключение на тези от вида "Усмих и гуш". Обикновено съм добронамерена и добре възпитана, едното егати хич не го броя за проблем :)
И хич не искам да се дърлям, всъщност (думата искрено ме разсмя, благодаря, не бях я чувала отдавна).
За първи път някой казва, че не може да фиксира отделните публикации. Рецептите са в отделни постове, рядко има пост с повече от една рецепта (те са обикновено от публикации и затова вървят заедно). Ти как попадна в тази супа от диви гъби, дето не искаш да се намираш в нея? Та за дивите гъби - точно в този пост съм написала: името на гъбите челядинки идва от думата "челяд" (не челАд): http://rechnik.info/%D1%87%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B4 , защото растат по много на едно място. За това се казват челЯдинки, не челАдинки. За гъстотата на супата.... всеки си я прави както я харесва, точно така :).
За авокадото и гуакамолето: Рядко се случва да си купиш авокадо, току що откъснато от дървото :) Пътувало е от другата страна на света, но пак не му стига времето да узрее. Понякога по магазините се намира готово за употреба, омекнало, друг път - не. Да, поставянето в хартиен плик помага на процеса. Ваденето на костилката е проста работа, а ползата от поставянето й насред гуакамолето с оглед непочерняването му смятам силно преувеличена. Ако помагаше, половинка срязано авокадо с костилка би следвало да не почернее, ама уви. За токсичността му спрямо животните: не знаех, научих нещо ново.
Карпачото от октопод.... е рецепта на екипа на Метрополитън, те си го правят както решат :). Аз лично предпочитам телешкото карпачо, с хубав зехтин, отлежало пармиджано, малко капери и хубава едро смляна морска сол от Геранд, примерно (сега вероятно ще ми кажеш, че малдон е по-добра).
За проблемът с идентификацията:
Блогът е в стандартната платформа на Blogger, и ако те имат някакви проблеми с идентификацията на ползвателите, то вината си е тяхна. Аз съм от малкото хора, които не искат от коментиращите да "докажете-че-не-сте-машина" чрез въвеждането на неразбираеми драскулки, нямам модериране на коментарите и всеки е свободен да пише каквото пожелае.
Както и аз съм свободна дали да харесвам написаното или не.
Всъщност отдавна тук не беше ставал разговор, беше ми приятно. Успех и на теб, с каквото и да се занимаваш :)
Людмила Слокоски
Благодаря, lois.
ОтговорИзтриванеИ аз научих нещо за солта, което ще трябва да търся, защото използвам "префърцунената" хималайска, която не и сол.
Ясно е, че те познавам и уважавам с години. Просто исках да намеря, за цитиране, началната ти страница - http://loisslokoski.blogspot.com/. Е ми, там са и гуакамолето, с което започва и което реших да коментирам, но не можах, и карпачото, и скаридите, и виното от глухарчета, и челядинките /няма да споря/ и на които попаднах, когато исках да коментирам авокадото. Е ми, това е лицето ти и то започва с гуакамоле. А отиваш на гъби.
Успех.
П.Илиев
Ами ако цъкнеш на заглавието на съответното нещо, ти се отваря само то. Ако натиснеш "предишни публикации" се отваря нова страница с още постове. Не мисля, че моят блог е единственият с това оформление. Като пусна сега новия си пост, лицето ми ще започва с него.
ОтговорИзтриванеА пък под полето за коментар Blogger ти предоставя осем опции за идентификация, само една от които е Анонимен.
Хайде, ограмотихме се взаимно, хубав ден.
http://www.leguerandais.fr/index.php?id=16 - sel de Guérande
ОтговорИзтриванеhttp://www.maldonsalt.co.uk/ - Maldon Sea Salt
:-)