Cupboard Renewal ✔ Подновяване на шкаф

Това е една от доста любимите ми снимки, и една от най-споделяните. Дори веднъж я видях на ФБ страницата на Provence-Mon-Amour :) Снимката е направена пред любимото ми старо шкафче в двора на селската ни къща, която вече шеста година подред подлежи на бавна и славна реставрация. Показвала съм ви парченца от нея, като части от други публикации. Но днес реших, че ще направя един пост само за част от тази работа. Приемете го като търсене на ново хоби :)))

Въпросното шкафче, което е било горна част от кухненски бюфет, е част от наследените при покупката на къщата ни мебели. Забравило си е годините, и броя на словете боя. Използвахме го от немай къде, за да си държим в него чашите отвън под летния навес. Тази пролет реших, че повече не искам да го гледам в този мърляв вид, и се заех с неговото обновяване.

Първо свалих боята от олющените места с помощта на ексцентричен виброшлайф, като не търсех непременно да стигна до чисто дърво. Там, където боята беше здрава, я оставих. Харесваше ми да има релеф от слоевете боя и от изпъкналите жилки на чистото дърво. След което облепих стъклените витринки с хартиена лепенка и нанесох две ръце бяла водоразтворима боя. До тук добре, но ми се струваше твърде обикновен, и реших да направя вътрешността му цветна, и по-точно тюркоаз. Лош избор!

Още повече, че масата, върху която обикновено шкафът стоеше, също беше минала своя ред в подновяването, и в момента на тези снимки съхнеше, изгледът никак, ама никак не ми хареса! Чудех се как е възможно от тюркоаз да докарам такъв цинга-манга вид... 
Следващата седмица не издържах, и забърках друг цвят за вътрешността на шкафа - класическо сиво, определям го на около 18% :) Повторих два пъти, за да се скрие тюркоазеният нюанс, а в долната част покрих с бяло.
В допълнение масата, която стана с бели крака и омаслен плот след изшкурване с фина шкурка, беше върната на мястото си, и резултатът започна да прилича на приличен!

Освен всичките му проблеми, както може би виждате, на шкафчето му липсва и едно от чекмедженцата. Тъй като опитите ми да намеря същото чекмедже вече няколко години не дадоха резултат, реших да му направя чекмедженце от подръчни материали. От изработката на кухненските ни мебели (за тях друг път!) бяха останали парчета от плоскости пауловния, и благодарение на огромния брой и разнообразие от инструменти, които сме събрали през годините на раставрация, не беше никакъв проблем изработването на дървена кутия с размерите на липсващото чекмедже. В притеснението си да не я направя по-голяма, и да не може да влезе в дупката, естествено я направих по-малка, но мисля, че това е по-малък проблем! За дръжка сложих хартиена дръжка от торбичка, и нарочно не боядисах новото чекмедже, за да се различава достатъчно от останалата част.

На следващата сутрин се събудих с нова идея :)))
Винаги съм харесвала старите кухненски шкафове по италианските селски къщи и ферми - онези, с метална мрежа и перденца на витринките. Е, познайте дали намерих рабица в плевнята, където се складират всички останали от ремонтна дейност материали! Изправих гънките, изрязах я по размера на вратичките и я боядисах с 3-в-1: преобразувател, праймър и боя. След като изсъхна, я монтирах от вътрешната страна на вратичките с малки пирончета.
Не знам как ще ви се стори на вас, но аз много си го харесам, и дори като седя под въпросния навес, сядам с лице към шкафа, че да мога да си го гледам, докато съм там :)))