Elderflower syrup ☀ Сироп от бъз

Пили ли сте някога сок от бъз? Вероятно да, защото преди години беше много популярна напитка в българските домове. Вкусен, освежаващ и на цената на два килограма захар се получава концентриран сироп за мноооого чаши сок. Да, обаче навлязоха разните дербита, фанти и други подобни напитки по 2 л за стотинки, и хората ги предпочетоха веднага. Шарени бутилки, с цветни етикети, можеше ли да се бори с тях скромният домашен сироп от бъз? Дори името му е едно такова, неугледно. А нас много ни е страх да не ни помислят за неугледни, и че нямаме стотинки за евтини боядисани напитки с подсладител.

За щастие обаче, в последно време има завръщане към старите домашни рецепти. Хората искат да усещат вкус на истински неща, не на фабрични аромати и подсладители. По много от любимите ми столични барове и кафета предлагат домашни лимонади, оранжади и други подобни напитки, също и сок от бъз. А правенето му е толкова лесно!

Да си направиш сок от бъз е стахотна терапия. В първите топли дни, когато слънцето се промушва през листата на дърветата, да седнеш навън с кошницата набран бъзов цвят и да заровиш ръцете си вътре :)
А сокът от бъз е прекрасен, наистина. Може да се разреди и с газирана вода, и да се получи бъзова лимонада, или може би трябва да се казва бъзиада?? :))) Може да му се добавят резенчета лимон, листенца маточина или мента, а защо не и ягоди?

Ако побързате, още имате шанс да си направите сироп от бъз. Все още по високите места има неразцъфнали бъзови храсти. Изберете място далеч от натоварени шосета, за предпочитане някое планинско селце, защото бъзът, макар и див храст, расте до стените на къщите или до оградите. За предпочитане е да берете цветовете в слънчев ден, и то тези, които са огряти от слънцето. Избирайте само току-що разцъфналите съцветия, и внимавайте за насекоми - цветовете на бъза са толкова ароматни, че привличат всякакви летящи - от пчели до златки и майски бръмбари :)

За самото приготовление на сиропа има доста рецепти, и български, и чуждестранни. В общи линии се разделят на две според технологията: студен и топъл метод. Количествата на продуктите са почти еднакви, а полученият сироп не се различава на вкус. След известно време ще мога да кажа дали имат различна трайност :)

 

Най-разпространената българска рецепта, известна също и като рецепта на Петър Димков, е приблизително следната: 

30-40 цвята от бъз

2 кг захар

2 л вода 

1 пакетче лимонена киселина

Измийте и почистете бъзовите цветове, внимавайте за насекоми. Сложете ги в голям съд, залейте с водата и притиснете с тежест, така че цветовете да са напълно потопени и оставете така за минимум 24 часа. След това прецедете, добавете лимонената киселина и захарта и оставете да се разтвори. Можете да разбърквате, така ще ускорите процеса, а можете и да не разбърквате. Накрая налейте в чисти, най-добре стерилизирани бутилки, и съхранявайте на хладно място - студено мазе за щастливците или хладилник за градските хора. 

 

Рецептата, която се среща по англоезичните сайтове, е друга:

2 л вода

1 кг захар

20-25 цвята от бъз

3-4 лимона

Сипете захарта и водата в тенджера и кипнете, оставете да ври силно, докато сиропът се редуцира наполовина (тук аз се чудя, ако направо се сложи захар и вода в къотношение 1:1, няма ли да се съкрати процесът? Нали идеята е да се приготви обикновен сироп?). Дръпнете от огъня, добавете цветовете от бъз, настърганата кора от лимоните и изцедения лимонов сок. Разбъркайте, притиснете цветовете надолу и оставете да се охлади. Налейте в чисти бутилки и съхранявайте на хладно, както в горната рецепта.

Аз лично на моя сок при сервиране му добавям листенца от маточина, която хем расте в изобилие в двора ми, хем има изтънчен лимонов аромат, и стои красиво в чашите. Резенчетата лимон или лайм са приятна добавка, а когато (съвсем скоро!) узреят черниците, мисля да се възползвам и от тях :)
А в събота, ако не вали и има още бъзов цвят, смятам да опитам нов вариант на английската рецепта с топлия захарен сироп!