Travelogues for the street food: Istanbul ❤ Пътеписи за уличната храна: Истанбул

Публикуването на този пост ми отне... осем месеца.  Първо трябваше да излезе статията в списание GoodFood, след което трябваше да осъзная, че няма как да наместя тук всичките си 3000 кадъра от Истанбул. И след това трябваше да направя селекция на кадрите, които все пак ще влязат в поста. Не казвам, че за това са ми трябвали още четири месеца, но така ми се стори. 

И ето че днес, вместо да прекарам деня на дивана в гледане на филми (както бях обещала сама на себе си), прекарах деня в обработка и сортиране на фотографии от Истанбул. 

Резултатът? Поднасям ви този фоторазказ вместо подарък за новата година, а моят личен резултат е, че искам да отида пак възможно най-скоро!

Истанбул е град, който или намразваш, или обикваш. Така казват. За мен лично, няма две възможности и ми е чудно как някой би могъл да не го обикне. Дали е заради историята му, заради географията или хората, но Истанбул е истински космополитно място, на което са си дали среща минало и съвремие. Освен всичко друго, те съжителстват в хармония и баланс, който трудно може да се срещне другаде. Забързаните тълпи от работещи, които гонят ферибота за другия бряг и хората от провинцията, дошли по работа за деня и тичащи за влака, се разминават с групите организирани туристи, които гидовете водят с байраче в ръка и спорадичните групички от просто шляещи се посетители на града, към които този път спадаме и ние.

Посещавала съм Истанбул много пъти, в различни сезони и всеки път той ми показва различно свое лице. Била съм в дъжд, сняг, вятър и мъгла, когато ти се иска да се свиеш на топло и да не си подадеш носа на вън. Била съм в пек и жега, така изпепеляваща, че само търсиш сенките и студените напитки.

Този път бях там през пролетта, когато целият град беше потънал в цъфнали лалета – километри и километри улици, булеварди и обществени паркове, покрити с различни на цвят лалета. Пристигнахме в дъжд, на другата сутрин ни посрещна ослепително слънце.

Решили сме да пропуснем задължителните туристически места, които вече сме виждали, и да се отдадем на простата радост от разходките навън, бавното пиене на кафе и чай в кафенето, припичането на слънце в градските градини, похапване на най-различни вкуснотии и наблюдение на живота в неговата най-пъстра и най-шумна форма – улицата.

Улиците на Истанбул са място, което на мен ми прилича на огромна сладкарница. И не само сладкарница, тук има и банички, и гевреци, и печени кестени, и сок от какво ли не, и чай, и витрини, отрупани с купища примамливи ястия. Можете да започнете деня си със закуска от първите отворили баничарници – препоръчвам ви водната баница или бюрека със спанак, които майсторът нарязва на хапки пред очите ви, гарнирани с чай или айран. Айранът, уж с традиции и у нас, тук е някакси много вкусен.

Ако не искате баничка, можете да изберете гевречета или симиди със сусам от всяка улична количка.

Има дори разносвачи, които носят планини от гевреци на главите си.

Неминуемо ще срещнете колички с печени кестени и царевица, ядки, или пък зелени бадеми.

Но нещо, което не съм виждала другаде, са количките, пълни с ябълки, моркови и краставици, които ви обелват на мига, посоляват и подават завити в амбалажна хартия. Ябълките се белят на специален стенд, който едновременно маха сърцевината и ги реже на спирала. Излишно е да казвам, че цялото това нещо е превърнато в представление, и те подтиква да си купиш поне още една ябълка.

Ако времето ви изненада и завали дъжд, идете в Покрития базар, известен у нас като Капалъ чарши. Там, покрай магазинчетата за наргилета, шарени стъклени фенери, шалове, бижута, сини стъклени очички - амулети, и други сувенири можете да изпиете един чай и да погледате как разносвачите със специални табли сноват напред-назад и носят малки крехки чашки с ароматен чай.

Другото място, което е добър избор за дъждовен ден, е Египетския пазар, или Пазарът на подправките. Там вече можете да наистина да похапнете! Мястото е като пещерата на Али Баба, но за чревоугодници.

Планини от изкушения ви дебнат отвсякъде: ароматни локуми с най-различни ядки, плодове и аромати; сушени кайсии и смокини, пълни с бадеми и лешници; фини фунии от кадаиф, пълни с шамфъстък; най-различни халви, преливащи от ядки; огромни калъпи нуга халва, от които продавачите режат с големи ножове; купчини чай, кой от кой по-екзотични: с портокали и канела, с жасмин, с рози, ябълки и ванилия.

Не са за пропускане и магазинчетата с подправки. Дори да не можете да ги хапнете на улицата, купете си шарен пипер, пушен червен пипер, кардамон, чорек, ванилия и шафран – изобилието е навсякъде, а качеството – повече от добро. Продават се също сушени зеленчуци, нанизани като гердани – патладжани, бамя, домати, чушки.

Извън стените на сградата има друг пазар, на който можете да купите освен свежи плодове и зеленчуци в изобилие, и други неща, някои от които доста екзотични, и също така неставащи за моментална кулинарна употреба, но отново свързани с темата: кашкавал на конци, маслини в най-различни цветове и размери, агнешки джоланчета и дори живи пиленца и патенца.

Когато сте добре огладняли, изберете дюнер от многобройните места наоколо – топла ароматна питка, много често приготвена на място, пълнена със сочно телешко или агнешко, и полята с ароматен млечен сос. Завършете с чаша чай и продължете разходката по моста Галата, където местните риболовци се състезават с късмета.

От другата му страна е скрит малък рибен пазар, стоката от който е прясна, току-що уловена риба с розови хриле. На малка закътана сергийка се продават дребна пържена риба, пържени миди и калмари. След пазара се гушат малки рибни ресторантчета, в които можете да поседнете, ако сте уморени.

Но ако сте жадни за още гледки, има и друг вариант: вземете ферибота. Освен редовните транспортни линии има и туристически, които предлагат различни по дължина турове. На борда можете да съчетаете две в едно: да видите града откъм морето, и да си починете, наслаждавайки се на чаша чай, който освен другото тук беше и най-евтин.

След като обиколката свърши, минавате през площад, осеян със сергийки за бърза храна. Наред с рибните ресторантчета, плуващите китайски кухни и количките за гевреци, са разположени и щандове с туршии. Хората си купуват, застават до малките високи масички и хапват.

Ако са ви останали сили, качете се по хълма към кулата Галата. Минава се през стръмни и извити улички, които са оформили артистичен квартал.

Наред с малките галерийки, бутици и магазинчета, навсякъде се продават нарязани плодове на клечка или сокове от каквото видиш на сергийката – портокали, мандарини, ананас, нар, ябълки. Количките с прясно изпечени ядки, гевреците и печените кестени също са навсякъде, не може да останеш нито гладен, нито жаден.

Тук са и едни от малкото места, на които на пушенето се гледа с добро око – кафенетата за наргиле. Сядаш, поръчваш си чай и ябълково наргиле, поднася ти го снажен момък, който юнашки го разпалва, за не се мориш сам с тази нелека задача.

Привечер все пак, след този дълъг ден е позволено да приседнете – изберете си малко ресторантче, в страни от широките улици, където храната е до голяма степен по балкантуристки унифицирана. Може да е без бели покривки, но там ще ви обслужи самият собственик, ще ви покаже витрината със салатите и пресните меса или риба, ще ви каже кое какво е, и ще ви поднесе най-дъхавите агнешки котлетчета или пък пресен, печен на жар лаврак.

Сега вече ви се полага и чашка Йени раки, или пък халба свежа, пенлива местна бира. На върщане към хотела, може да минете през някоя сладкарница, и да си купите кадаиф с шамфъстък, толумбички или баклава – изборът е толкова голям, че е трудно да излезеш само с три неща.

Аз лично почвам да правя планове за следващото си посещение в Истанбул веднага, след като пресека границата на връщане.