Dandellion Wine ✺ Вино от глухарчета

Понякога в живота ни се случват странно съвпадащи неща. Не всички от тях имат смисъл, или поне не и в момента на случването им. Но понякога, след известно време, вселенският план сякаш се прояснява пред нас и мен лично ме кара да мисля, че трябва повече да се вглеждам в случващото се наоколо и да се опитвам да разчета посланието му.
Нещо такова е и днешната публикация. Правих тези снимки и писах този текст в края на май, но те видяха бял свят преди дни, точно в момента, когато дойде вестта за смъртта на Рей Бредбъри. Не знам дали трябва да мисля по особен и сюрреалистичен начин за това съвпадение. По-скоро съм склонна да го приема като един вид собствен tribute пред личността и мисълта на този великан. Със сигурност това, което аз създавам днес, е повлияно от онова, което той е създал преди.
И много по-поетично формулирано същото това нещо от любимият ми Джон Дън:

Човекът не е Остров,
вътре в себе си затворен;
Човекът има връзка с Континента,
той е част от всичко друго;
Отмъкне ли Морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както ако откъсне Полуостров цял
или събори Замъка на твой приятел
или твоя собствен Замък;
всяка човешка смърт ме намалява,
аз съм част от цялото Човечество;
и затова недей да питаш
за кого бие камбаната,
камбаната бие за теб.



Едва ли има някой, който след прочитането на “Вино от глухарчета” да не се е питал какъв ли е вкусът му и възможно ли е наистина да си приготвим такова вино у дома. Описанията на Бредбъри са така картинни, че дори е неромантично настроените сред нас се поддават на внушенията му. А в днешно време от всяка информация ни делят само няколко клика с мишката, и пред нас са стотици рецепти и текстове по темата.
Оказва се, че произвеждането на вино от глухарчета е важна част от календара на всеки домашен майстор – винар. Сезонът на цъфтежа на глухарчетата е очакван, и се отбелязва подобаващо. Край пътя и из полето, пасищата и ливадите стават златни, а само едно поле може да приюти милиони цветове – една от най-прекрасните, но подценявани гледки из провинцията. Дори от близо цветът на глухарчето е прекрасен, и ако имаше аромат на сладък грах или на рози, бихме изпълвали домовете си с букети от него. Но пък ако беше ароматно цвете, нямаше да може да произвежда това чудно вино.
Ако някога сте опитвали листо от глухарче, или сте близвали белия сок от откъснатата дръжка, то знаете колко горчиво е то. Цветът също е горчив, но тази горчивина придава приятна тръпчивост на виното.
Като всяко растение, определено за кулинарни цели, глухарчетата трябва да се берат при ярко слънце, и за предпочитане сутрин. Те затварят цветовете си през нощта, и ще ги затворят дори след като са откъснати, така че трябва да започнете правенето на виното веднага, щом се върнете вкъщи. Поне цветовете са лесни за бране, и количеството, което ви трябва, може да се осигури за половин час. Най-добре е да използвате само цветовете, ако сложите и дръжките, тръпчивостта на виното може да се усили. Ще ви бъде по-лесно, ако берете цветовете с ножица – също и ще предпазите ръцете си от почерняване.



Вино от глухарчета

Цветове от глухарчета, достатъчно да запълнят 2 литров съд
2 л вода
800 г захар
сокът и кората от 2 лимона
300 г стафиди, смлени с кухненски робот
1 пакетче винена мая или 30 г прясна мая за хляб

Кипнете водата в голяма тенджера, добавете цветовете от глухарчета. Покрийте с капак и оставете да престои няколко дни, като разбърквате от време на време.
Пресипете всичко в голяма тенджера, добавете лимонова кора, кипнете и добавете захарта. Варете, докато захарта се разтвори напълно. Свалете от огъня, добавете лимоновия сок и смлените стафиди.
Пресипете в чист съд, охладете напълно. Добавете разтворената мая и покрийте. Оставете да ферментира 3-4 дни, след което прелейте в чист стъклен съд, като използвате стерилизирани цедка и фуния. Покрийте отвора и оставете да ферментира няколко месеца, след което прелейте отново в чист съд. Изчакайте докато течността се избистри, след което пресипете в бутилки.