The Most Incredible Christmas Cantucini Ever Ꭶ Най-невероятните коледни кантучини
Да ви кажа, мислех да не публикувам повече рецепти за коледни сладки, защото цял декември всеки един блог е пълен с тях :-) Обаче, ако ви кажа, че пиша сега този пост с омазани с трохи и шоколад пръсти, дали ще ми повярвате? Дъщеря ми - подстрекателката - заяви, че не можело без кантучини да минем, непременно трябвало да направя, и какво още съм чакала?
И тъй като аз съм им голям фен, не ми трябваше много убеждаване :-) Разрових любимите си тоскански източници, и се спрях на рецептата на Anice e Cannella, като от нея взех основната технология, а съставките и количествата модифицирах.
Съвсем искрено ви казвам - не зная коя от съставките го направи, или миксът между всички, но толкова вкусно нещо не бях хапвала от доста време. Имаше реална опасност да ги изядем още топли, преди второто изпичане :-)
Трябват ви:
3 яйца
230г захар
400г брашно
70г черен шоколад, нарязан на дребно
450г микс ядки и сушени плодове - аз използвах лешници, кашу, сушени червени боровинки, сушена папая, захаросани портокалови корички
половин настърган плод Тонка - това мисля, че даде несравним аромат
няколко капки вода от портокалови цветчета - това също :-)
30мл мляко
1 ч.л. амониева сода за сладкиши
1ч.л. бакпулвер
В купата на робота поставяте яйцата и захарта, и разбивате, до получаването на пухкава кремообразна смес. Сменяте бъркалката с куката за тесто, добавяте пресятото брашно с бакпулвера и разбърквате добре. Добавяте амонячната сода, разтворена в млякото. Добавяте шоколада, плодовете и ядките, също и ароматите. Загрявате фурната на 170градуса. Върху тава, застлана с хартия, с намокрени ръце оформяте четири продълговати салама - добре е да оставите между тях по една гънка от хартията, защото се увеличават много при печенето, и моите се допряха :-). Но дори и да се случи, просто ги срежете с остър нож на мястото на контакта. Пекат се около 30 минути, изваждат се от фурната и се оставят да изстинат. След което се нарязват диагонално с остър нож, връщат се в тавата и се запичат повторно на 150градуса за около 10 минути.
P.S. Ако ви притеснява амониевата сода, мисля че можете и да я пропуснете, като увеличите количеството на бакпулвера. Но първо, спомням си, че баба ми правеше много сладкиши с нея, и никога не сме старадали от нещо; миризмата, която се усеща по време на печене, изчезва напълно след като изстинат; а и честно казано, толкова пръхкави и крехки бишкоти надали ще се получат без амонячната сода. Опитайте, няма да съжалявате, цялата врътня няма и час :-)
И тъй като аз съм им голям фен, не ми трябваше много убеждаване :-) Разрових любимите си тоскански източници, и се спрях на рецептата на Anice e Cannella, като от нея взех основната технология, а съставките и количествата модифицирах.
Съвсем искрено ви казвам - не зная коя от съставките го направи, или миксът между всички, но толкова вкусно нещо не бях хапвала от доста време. Имаше реална опасност да ги изядем още топли, преди второто изпичане :-)
Трябват ви:
3 яйца
230г захар
400г брашно
70г черен шоколад, нарязан на дребно
450г микс ядки и сушени плодове - аз използвах лешници, кашу, сушени червени боровинки, сушена папая, захаросани портокалови корички
половин настърган плод Тонка - това мисля, че даде несравним аромат
няколко капки вода от портокалови цветчета - това също :-)
30мл мляко
1 ч.л. амониева сода за сладкиши
1ч.л. бакпулвер
В купата на робота поставяте яйцата и захарта, и разбивате, до получаването на пухкава кремообразна смес. Сменяте бъркалката с куката за тесто, добавяте пресятото брашно с бакпулвера и разбърквате добре. Добавяте амонячната сода, разтворена в млякото. Добавяте шоколада, плодовете и ядките, също и ароматите. Загрявате фурната на 170градуса. Върху тава, застлана с хартия, с намокрени ръце оформяте четири продълговати салама - добре е да оставите между тях по една гънка от хартията, защото се увеличават много при печенето, и моите се допряха :-). Но дори и да се случи, просто ги срежете с остър нож на мястото на контакта. Пекат се около 30 минути, изваждат се от фурната и се оставят да изстинат. След което се нарязват диагонално с остър нож, връщат се в тавата и се запичат повторно на 150градуса за около 10 минути.
P.S. Ако ви притеснява амониевата сода, мисля че можете и да я пропуснете, като увеличите количеството на бакпулвера. Но първо, спомням си, че баба ми правеше много сладкиши с нея, и никога не сме старадали от нещо; миризмата, която се усеща по време на печене, изчезва напълно след като изстинат; а и честно казано, толкова пръхкави и крехки бишкоти надали ще се получат без амонячната сода. Опитайте, няма да съжалявате, цялата врътня няма и час :-)
Разкош!Усещам аромата!
ОтговорИзтриванеА Лойс, тонката откъде да си я набавим? Идеи?
ОтговорИзтриванеСара :)
имам, имам :-) ето от тук - http://www.facebook.com/pages/Magazin-PodpravkiSpice-Shop/189514408600#!/pages/Magazin-PodpravkiSpice-Shop/189514408600?v=info
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриваненещо не ми се получава линкът...
ОтговорИзтриванеblagodaria za vkusnata ideia:)
ОтговорИзтриванеАбе хубаво ми казваш ти да ги гледам тези неща във фликр, ама на, пак съм тук и съм вперила очи в екрана, като гладно сомалийче! Това с абонамента за RSS емисиите, очевидно има и своите недостатъци:) Сега, ако не успя да ги направя до Коледа ще разчитам на приятелски протегната ръка и малко пликче с куриер:))))
ОтговорИзтриванеА, да, забравих да ти кажа, че съм голям фен на Anice e Cannella, но твоите кантучини изглеждат по- красиви:)
ОтговорИзтриванехахахха, ама неустоими са! изнесла съм ги на балкона, скрити, защото до коледа няма да устискат :-)ще трябва да правя пак май
ОтговорИзтриванеНети, няма да съжаляваш, пробвай :-)
Страшно обичам кантучити и никога не съм правила.Все си ги купувам готови като съм в Италия.Май ме зарази ... чудесни са,Лоис!
ОтговорИзтриванеЗвучат чудесно! Не съм правила до сега, а с това заглавие човек сериозно се замисля да ги опита ;). Благодаря за рецептата и весели празници!
ОтговорИзтриванеами аз правих няколко пъти до сега, и тази рецепта като че е най-вкусна и уцелена като съотношение на захар и брашно - или може би амонячната сода го прави - но първите ми бяха станали много по-плътни и сбити, а тези са въздушни. Е, също е от значение и какви аромати, плодове и ядки се добавят - могат да станат безброй вариации, дори си мисля, че няма как да ги повториш точно същите :-)
ОтговорИзтриванеПрекрасни са, Ло - и твоите кантучини, и снимките.
ОтговорИзтриванеПожелавам ти много топла и уютна Коледа!:))))
Лоис, прексрасни са! Много харесвам кантучини, но тази година устисках да не правя... Ама като видях твоите, като нищо да ги подхвана след като изядем меденките :).
ОтговорИзтриванеПоздрави и хубави дни!
Джинджър, благодаря
ОтговорИзтриванеМира, ми то нищо работа - врътваш тестото и готово :-)
Може ли да попитам нещо: приличат ли кантучините на германския щолен? На външен вид ми изглеждат почти еднакви, но може би не е така?
ОтговорИзтриванеспоред мен по нищо не приличат, освен че в тези тук има сушени плодове. Ако си призная, че не само не съм приготвяла щолен, но не съм и яла, дали ще ми отиде реномето на фууд-блогър? :-)
ОтговорИзтриванеДоколкото знам, щоленът се приготвя с мая, и е влажен и тежък като тесто, а кантучините са със сода, и са хрупкави и твърди бишкоти, които обикноевно се поднасят с чаша вин санто, в което се потапят преди да се хапнат :-)
Страхотно изглеждат тези вкусотии! Отдавна съм намислила да пробвам да приготвя вкъщи кантучини и съм гледала различни рецепти. Но мисля, че вече открих точната рецепта!!1 Ще ги пробвам.
ОтговорИзтриванеsofiko, ще се радвам, ако после споделиш как станаха!
ОтговорИзтриванеАх, това изглежда невероятно вкусно, а и толково красиво! Поздравления :)
ОтговорИзтриванеблагодаря много, Ива :-)
ОтговорИзтриване