Season Gatherings And A Lunch For One ○ Придобивките на сезона и обяд за един

Юли!

Любимият ми месец!
Лятото е съвсем-съвсем тук, дните са дълги, а нощите - топли. Щурците всяка вечер се надсвирват сред тревите, славеите ме будят от храстите край прозореца призори. Безвремие, изпълнено с аромати, вкусове и цветове, така богати, че сетивата ми не стигат за да обхвана всичко. Да можех, бих запазила по късче от всичко това в буркан, и бих си ги отваряла ревниво през студените месеци, за да си върна за кратко лятото :-).



Всичко в градината ми цъфти. Цветята са в апогея си, доматите са вече колкото детски юмрук (предчувствам вкуса им), тиквичките са огромни, зеленият боб е извисил ръст над колчетата си, а подправките... зелените треви само чакат слънцето да ги огрее, за да разпръснат уханията си.
В градините на съседите ми също се намират интересни неща! Къде от гората, къде от стопанствата им - съкровищата на сезона ме заобикалят от всички страни! Чудя се за кое да ви разкажа по-напред: дали за млякото - и прясно и кисело, или за прясното домашно сирене? Или за пресните кокоши яйца, събрани вчера от полозите? Или за манатарките, донесени тази сутрин от гората?



Да имаш приятели на село е просто невероятно! Проблемите ти идват, когато се опиташ да решиш кое от всичкото да изядеш по-напред :-). Дали тиквичките, щедро подправени с домашното кисело мляко, копър и пресен чесън; дали прясното сирене, поръсено със ароматни зелени треви и полято със струйка зехтин? Или все пак гъбите, чийто землист мирис от кошничката те влудява, или пък да счупиш любопитно черупката на синьото патешко яйце, което съседката ти подари тази сутрин?



И с оглед на ситуацията, в която детето и кучето са при баба, а по-добрата ми половинка е на риболов с дружината, и трябва да готвя само за себе си (нали не предполагате, че един чревоугодник може да мине без обяд за обяд?), решавам да заложа на комбинация от последните две - патешко яйце и манатарки на тиган.
Рецептата е проста, и дано не се намери някой привърженик на френските сосове, който да дойде и да пита дали не се шегувам :-))).
Нарязвате гъбките на резени, загрявате чугунен тиган. Намазвате го леко със зехтин, слагате гъбките да се запекат. Обръщате ги от другата страна, и чуквате яйцето. Леко разкъсвате жълтъка с вилица, похлупвате и дърпате от котлона. Щом стигне желата от вас степен на стягане, добавете стръкче зелена тревичка по избор, изчакайте да изстине леко, и се насладете на вкуса. (Позволено е да го направите направо от тигана - хайде все пак една волност в нашия обяд за един!)



P.S. за читателите от Блогосфера: ако искате да видите целите снимки, ще се наложи да посетите блога ми :-)