Meeting with Vietnamese cuisine ☀ Среща с виетнамската кухня

От известно време Ан Фам ми е контакт във Фейсбук. Тя е виетнамка, истинска. Тоест, с двама родители виетнамци, но е прекарала голяма част от живота си в България. Говори български по-добре от мнозина българи. Ан често организира интересни срещи, на които запознава всички желаещи с основите на виетнамската кухня. До скоро само четях за тях, но миналата седмица успях да реагирам навреме и да се запиша, преди местата да се запълнят!

Преди два дни най-после се срещнах с Ан лично. В пространството на кулинарно училище Amuse Bouche, сред червените тенджери и големите ножове, се събрахме 9 души, всеки от нас повече или по-малко изкушен от екзотиката на виетнамската храна. Странно е как хора, напълно непознати, могат да се съберат и да споделят една обща вечер, сякаш са се познавали винаги. Да готвиш заедно с други е преживяване, което неминуемо сплотява хората и изглажда различията. Вярно, между нашата и виетнамската кухня има доста различия, като например един рибен сос, който Ан щедро разливаше във всички ястия, и който сериозно ме беше притеснил в началото :)))

Но в крайна сметка, когато опитах готовата храна, дори ароматът на рибения сос си беше дошъл на мястото и всичко изглеждаше точно така, както трябва да бъде.
Накрая дори си тръгнах с пакет прясна лимонена трева, закупена същата сутрин от истински китайски виетнамски(!) магазин, зелена!

Ястията, които приготвихме, бяха съвсем прости, и станаха за нула време.
Традиционен бял ориз, приготвен в уред за варене на ориз на пара (в резултат това е следващата джаджа, която искам да имам, хаха!). Оризът, най-добре жасмин или басмати, се измива добре и се слага в съда. Долива се същото количество вода, капакът се затваря и уредът се включва. Повече нямате грижи с него, той сам върши цялата работа.

 
Сварени яйца (може и пъдпъдъчи, ако не ви се вижда непосилно да обелите толкова), се заливат с карамел, приготвен от олио и захар, подправят се с рибен и соев сос, смлян черен пипер и се слагат да къкрят на котлона.

Шарено свинско месо, нарязано на ивици, се смесва с карамел, рибен и соев сос, и смлян пипер, и повтаря съдбата на яйцата.

Междувременно Ан прави и десерт. Ядки от лотос (за които не бях и чувала!) се слагат в кипнала вода. Към тях на тънка струйка се прибавя разредено нишесте от нещо, което не разбрах как се казва (но Ан ми подари остатъка от буркана, пък аз забравих да го взема), захар и настъран кокосов орех. Пред очите ни сместа се желира, Ан я разлива в чаши.

Накрая зеленчуците. Броколи, карфиол, червени чушки и моркови се нарязват на тънки ленти. Морковите получават специално отношение - с надлъжни нарези се превръщат в морковени цветя.

В голям уок се загрява растително олио, запържва се нарязан чесън и всички зеленчуци се изсипват отгоре. Следва вездесъщият рибен сос :) Бързо разбъркване с две дървени лопатки и за минута - две зеленчуците са готови!

Накрая всички се преместихме на масата за вечеря. Купичка бял ориз, карамелизирано свинско месо, онези яйца (които се чудех как ще опитам), и минатите през уока зеленчуци, подправени с вкусните сокове от двете тенджери. И всички ядохме с пръчици!

И всичко това, подправено с разкази за близки и далечни места, и за храната там. Защото всички ние, събрани около масата, определено бяхме изкушени от темата за храната. Макар едни да не харесват джинджифил, а други да намират баклавата за прекалено сладка, всички имахме своите истории, които споделихме едни с други, и мисля, че всеки от нас си тръгна по-богат, защото идеите са за споделяне.