четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Candied Kumquats / Сладко от кумкуат

For English version scroll down:

А всъщност, ето това беше публикацията, предвидена за вчера.



От доста време се каня да покажа декорацията, която използвах за презентиране на мини тортичките с портокалов и шоколадов мус, които показах за списание Меню.
Исках да бъде сладко от портокалови корички, но поради една или друга причина, колкото и пъти да съм се опитвала да направя, все не се получаваше така, както си го представях. Дали проблемът се корени в портокалите, дали има някаква тънкост в обработката, която ми убягваше, не успявах да произведа Сладкото.
Докато един ден видях идеята за сладко от кумкуат - в блоговете Cannelle et vanille и Tartelette намерих даже две рецепти! Те се различават съвсем мъничко помежду си, основно в количеството захар, което се използва. Аз опитах да направя и двете, и мисля, че разликата във вкуса и консистенцията е пренебрежимо малка.
Може би знаете, а може би не, че кумкуатът е миниатюрно продълговато портокалче, което се яде цялото, със все кората. Всъщност, понякога имат толкова много семки на единица площ, че най-вкусната им част е кората. Но често пъти пък са толкова горчиви, че е невъзможно да се ядат сурови. Така че, идеята за озахарени кумкуатчета беше напълно естествена.



Да, сега сигурно ще се намерят спестовници, които ще кажат: Ау, но кумкуата струва незнамсиколкомногохиляди пари? Е да, ще кажа аз, не е евтино в сравнение с пороткалите, да речем. Но все пак няма да правим запаси за зимата, нали? Ще направим едно бурканче сладко, което ще използваме само с гурме цели, и в мигове, в които искаме да си доставим Огромна радост. Освен това, ако си купите готово сладко от портокалови корички, няма да ви излезе по-евтино. А нищо, ама нищо не може да се сравни с радостта от това да направиш нещо толкова изящно със собствените си ръце! На всичко отгоре, уверявам ви, е невероятно лесно, забавно и бързо!



Рецепта:
350-400г кумкуат
100г захар
100мл вода
1 шушулка ванилия



Измийте кумкуатчетата, и ги нарежете на колелца. Премахнете колкото можете от семките. Ако се съмнявате, че са третирани с агресивни химии, или се притеснявате от нагарчащата им нотка, можете да ги кипнете във вряла вода за около 20сек. След което ги подсушете на кухненска хартия, и продължете по рецептата. (Признавам, че веднъж съм го правила, а веднъж пропуснах, и не намерих разлика).
От водата и захарта сварете обикновен сироп, и щом се избистри, пуснете вътре нарязаните кумкуатчета. Сложете и шушулката ванилия, разрязана по дължина на две. Варете на слаб огън, докато плодовете станат карамелено-прозрачни, около 15-20 минути, и сиропът се посгъсти.
Можете да отцедите плодовете, да ги подсушите и озахарите, а можете и да ги запазите в сиропа им, насипани в бурканче.
Уверявам ви, това нещо има божествен вкус! Очаквам осмелилите се да споделят впечатления :-)




Recipe:

350-400g kumquat
100 g sugar
100ml water
1 vanilla stick
Wash and cut the kumquats into slices. Try to remove as much seeds as you can. If you suspect that they are treated with aggressive chemicals or worried by their bitter note, you can boil them in boiling water for about 20sec. Then dry them on kitchen paper, and proceed as follows. (I confess that I did it once, and once missed, and I found no difference).
Make simple syrup from sugar and water, and when is clear, put inside the cut kumquats. Put the vanilla pod, cut lengthwise in two. Cook over low heat until fruit become transparent and caramelized, about 15-20 minutes, and the syrup thickens.
You can drain the fruit, dry them and roll in some sugar, or you can keep them in their syrup, loose in a jar.
I assure you, this thing has a divine taste! Expect those who dared to share their impressions :-)



P.S. Преди съвсем малко видях, че и при Йоана днес менюто е същото :-). Уверявам ви, няма конспирация, явно сезонът е такъв, че имаме нужда от златисто-оранжеви акценти.

18 коментара:

  1. Мисля, че корите на портокали, лимони, грейпфрути и подобни се третират с разни вещества, за да траят по-дълго предвид транспортирането на големи разстояния. Ето защо от няколко години не смея да хапвам кори. Може би това е проблемът с корите.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, точно така. Макар че моята най-голяма изненада беше, че пръскането става при сортирането, и ако то се извършва след транспорта, значи си пътуват ненапръскани.
    Надявам се просто фактът, че кумкуатите се ядат цели, да ги е предпазил от тази баня...

    ОтговорИзтриване
  3. Lois, ако се бяхме наговорили, сигурно нямаше да се получи едновременното публикуване на едно и също нещо, толкова ефектно. :)
    Няма да те питам какво ще приготвиш днес за вечеря. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Как беше, великите умове мислят еднакво? :-D Чудесен пост! Ще опитам това сладко, няма начин, щом в два от любимите ми блогове присъства :-)

    ОтговорИзтриване
  5. хахах, сигурно... Много е вкусно, да знаеш!

    ОтговорИзтриване
  6. Нали французите бяха казали Les grands esprits se rencontrent! Страхотна рецепта и в 2-те си вариации ;-)

    ОтговорИзтриване
  7. Разпали ми любопитството и сигурно ще го опитам, а после естествено ще докладвам:)
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  8. Ciao Lois,
    che buoni i kymkyat ( cercavo di scrivere in cirillico! ) Le foto sono stupende!!!
    До встречи!Спокойной ночи!;))

    ОтговорИзтриване
  9. Дани, няма да съжаляваш. Аз моето си го изяждам направо от бурканчето, хич не му търся приложения :-)

    Большое спасибо, Оксана, я очень шчаслива тебе нравятся мои фотографии...

    ОтговорИзтриване
  10. Лоис, аз за съжаление за втори път се провалям с това сладко... В общи линии купувам кумкуатчетата, измивам ги старателно, оставям ги да изсъхнат и... малките ги изяждат:)
    Обикновено не успяват с цялото количество, но унищожават достатъчно, за да се обезмисли начинанието.

    ОтговорИзтриване
  11. хахах, малки мишки имаш ти. Ами щом им харесват, какво пък, ще купуваш повече :-)

    ОтговорИзтриване
  12. Най- накрая успях:))) Опазих кумкуатчета само за половин доза, но все пак е нещо:)) В крайна сметка се оказа, че сготвеното сладко им харесва много повече от суровите плодчета. Да не говорим, че голямата щерка заяви, че всъщност суровите не и били харесвали! Ами като не и харесват защо ги ядеше, да я питам аз, ама айде...:)))

    ОтговорИзтриване
  13. хахах, смешни деца :-)
    е сега освен да ги купуваш, ще трябва да правиш и сладко!

    ОтговорИзтриване
  14. Направих го,вълшебно е! Не съм вярвала, че ще е такова блаженство това сладко, благодаря за споделената рецепта!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  15. Радвам се, че ти е харесало, Кеми.
    Лесно и бързо се приготвя, и е супер вкусно наистина.

    ОтговорИзтриване
  16. здравей!тъй като не съм чувала изобщо за този плод,реших да импровизирам и го направих сладкото от портокалови корички и един цял портокал.стана невероятно.даже бях събрала повечко корички и от тях си направих чай с канела,чер пипер и 1 зрънце бахар-не съм отпийвала по-вкусен и ароматен чай.а за сладкото да не говорим:)коричките така хубаво се разтапят в уста че имаш чуството че се намирам в тропическа страна излегната на шезлонг и пиеща фрешове:)))))))много благодаря за тази рецепта.успехи

    ОтговорИзтриване
  17. хей, Мария, много ме зарадва с този отзив! Радвам се, че е станало вкусно сладкото, а за чая - не се и съмнавам, от Истанбул редовно си купувам чай с поротокалови кори вътре :-)

    ОтговорИзтриване