понеделник, 30 декември 2013 г.

New toy in the house ☀ Нова играчка у дома

Обичате ли пушено свинско филенце? Аз да! Много дори. Но всеки път в магазина хем ми се иска, хем като му прочета етикета и като видя ужасния му мокър вид и ми се отщява. И все се чудя как може да произведа нещо подобно в домашни условия. Е, сега ще ви кажа. (да, добре е да имате и градина все пак, но в крайна сметка доста мои съседи пекат скумрия на терасата, а този процес мирише доста по-малко, хахах!)


От доста време имахме мерак да си намерим/ купим/ направим/ някой да ни подари :) пушилня. Бяхме слушали разкази на колеги рибари и ловци, бяхме гледали филми по National Geografic и дори бяхме опитвали риба, приготвена от познати по метода на топлото пушене. Един щастлив ден, минавайки през Бриколаж за поредната порция винтове за поредната порция ремонти на къщата, видяхме този черен диамант. На всичко отгоре беше с 20% намаление - как да не го натовариш в колата? 
Уредът пристига в малък кашон, разглобен на съставните си части, с шепа винтове и гайки. Сглобяването отне към половин час, докато пийвахме следобедно винце пред камината. След което се започна проучвателната работа в мрежата. 


Оказа се, че ресурси има много. От американците и канадците до руснаците - всеки пуши каквото му хрумне и каквото му е на сърце.  Пълно е с ловно-рибарски форуми и блогове, където всеки излага своята мъдрост и разбиране за най-правилния начин да подходиш към опушването.  Ние се спряхме на няколко неща, но не всички излязоха сполучливи и лицеприятни, затова показвам само едно - свинско контрафиле. 
Първо трябва да си купите по възможност съвсем прясно парче месо - съветът ми е да изберете магазин, където сами транжират месото - в нашия случай Метро. 


След това избирате какви подправки ще използвате за сухата марината. (Съществува и мокра марината, но мен ме домързя, пък и нямах място в хладилника за толкова голям съд). Избрах да използвам черен пипер, бахар, синап, малко розмарин и дафинов лист, и малко лют пипер (накрая се оказа, че съм прекалила с лютото).


Счуках всички подправки в хаванчето, доста едро, и покрих парчето свинско филе от всички страни. След това го сложих в голям полиетиленов плик и го прибрах в хладилника за около 8 часа - една нощ.

На другия ден запалихме пушилнята. Жарта се прави от дървени въглища за барбекю, които се запалват и се оставят да изгорят до бяло. За самото пушене ви трябва ароматен дървесен чипс - продава се готов, или можете да си направите сами - дъб, орех, ябълка, круша, череша - вариантите са много. Ние използвахме смес от дъб и орехови черупки. 


Когато въглищата се разпалиха добре, сложихме предварително накиснатия във вода и отцеден дървесен чипс и го оставихме да запуши.


Поставихме месото (леко поизчистено от сухите подправки). Във ваната над жарта наляхме ароматна смес от вода, бяло вино, клонки мащерка и розмарин и още малко зърна черен пипер и бахар. Затворихме капака и отидохме да обядваме. Чудото има термометър, който позволява да следим как върви вътре огъня. Ако спадне под нужното, добавяме още по едно-две въгленчета. Добре е да имате термометър за месо, и да достигнете до вътрешна температура на месото около 72°C.


И след около 3,5 часа отворихме капака и извадихме готовото филе.  Тук има една подробност, половината от нас смятаха, че трябва да се завие с фолио и да се остави да изстине за около 30 - 40 мин, с което аз не съм съгласна, но може и да излезе вярно. При следващия опит ще сложа две отделни парчета и ще експериментирам по два различни начина, за да мога да сравня.


Ами - това е. От тук нататък не ви трябват повече обяснения - нарязвате на тънки резени, поръсвате със малко сол (в случай че като мен сте забравили да сложите сол в сухата марината и филето е абсолютно безсолно), добавяте филийки хляб и от любимите люти чушки, или пък маслини, червено вино, и така натам.


Нямаше как да минем без едър план :))) Наистина е розово!


четвъртък, 19 декември 2013 г.

Олимбиада - едно пътуване в края на лятото

Този пост отлежа два - три месеца, докато намерих време да избера стотина от хилядата снимки, които направих за двата дни на това пътуване. Дано не ви досадят, и дано успея да ви откъсна за малко поне от зимата :)








Посоката е Гърция, Северна Гърция. След Серес поемате към брега до устието на Струма и после държите вдясно покрай морето. Със спокойно каране стигате за около 4 часа и малко - почти толкова, колкото до Градина по цялата вече магистрала. Разликата е в температурата на въздуха, липсата на обичайните тълпи, изключителната чистота на плажа и градчето и в любезността на всички хора, които ще срещнете по време на престоя си. Може би ще намерите място за преспиване без проблем, защото сезонът е вече към края си, но най-приятните места са заети от  възрастни двойки англичани и французи, така че ако държите на стая с морска гледка - предварителната хотелска резервация е добра идея.
Аз определено имам късмет, защото съм настанена в може би най-красивия семеен хотел, който може да съществува. Хотел Лиотопи, в който царува Лулудия. И не ми казвайте, че съвпадения не съществуват, защото точно преди седмица попаднах на това място в booking.com и си казах: колко хубаво би било да съм там! :)



Фоайето на Лиoтопи 
Тази гледка ме посрещна в стаята на влизане -
домашен сладкиш от кухнята с домашен ликьор  
Лулудия :) 




Дюлите са навсякъде в този сезон
А това беше за изпроводяк - в чашката има узо,
да не би да си тръгнеш в лошо настроение :) 
Снабдяването на Лиотопи :)

ОлимБиада, не бъркайте с олимпийските игри, е наречена така в чест на майката на Александър Велики, която е била екзекутирана по тези места. Модерната Олимбиада е построена от преселници от Мала Азия, на мястото на древното селище Стагира. Красиво разроложено около малък залив, който служи за естествено пристанище, с магически брегове и плажове, заобиколено от зелени планини, градчето е привлекателно място за разнообразен туризъм.







Нашите домакини ни посрещат в най-старата таверна на града, отворена през 1924 г от дядото на сегашния собственик Димитри, с множество вкусни ястия.





Когато проявяваме интерес към рецептата на панираните миди, Лулу, която се оказва сестра на Димитри, се втурва в кухнята да ни покаже как точно се правят.
Накрая завършваме не с десерт, а с два десерта - първото е подобно на грис халва с бадеми и вече го познаваме от табличката за добре дошли в хотела, а второто е реване със сладко от смокини и невероятен сладолед със сакъз.



На следващия ден ни развеждат из околностите. Сутринта започва с посещение на древните руини на античната Стагира, която се счита за родно място на Аристотел. След приятна едночасова разходка ни вземат с кола и по едно доста друсащо трасе покрай скалистия бряг стигаме до мидените ферми. Оказва се, че мидите, които се отглеждат покрай бреговете на Олимбиада, са едни от най-качествените и най-високо ценените в цяла Гърция. Уникалната чистота на водата, съчетана с микроклимата на региона, прави местните черни миди истински деликатес, който се изпраща дори до най-далечните гръцки острови.





Показват ни как мидите растат на подводните си въжета, след което ни приготвят най-вкусните задушени миди, които съм опитвала някога: прясно извадени от морето, задушени в огромна тенджера на опушеното огнище само в морската вода, затворена в черупките им. Изцеждаш отгоре малко лимон и отпиваш глътка узо - а морето блести пред очите ти - какво повече можеш да искаш за един съвършен съботен ден?









Но не е само това. Следобедът преваля, някои са плували в морето, други са пили бира на плажа и всички сме хапнали панирани калмари в малкото крайплажно ресторантче, когато ни казват, че ще ходим на риболов с истински кораб. Адонис - собственикът на най-добрата рибна таверна в градчето има собствен риболовен кораб, с който излиза в морето всеки ден, и с улова посреща гостите си. Преживяването е магическо, когато по залез виолетовите мрежи със съскане се изливат в морето, а готвачът египтянин реже пред очите ни зеленчуците за най-вкусната рибена супа. Приготвя я с прясна риба, хваната сутринта, и скоро неистов аромат се разнася над морето.


Адонис - собственик на таверна и кораб :)
Олимбиада от борда на кораба 

Мрежите наистина са виолетови :)



Капитанът! 
И корабното куче :)


Ахмед от Египет - корабният готвач  


Вече по здрач, интернационалният екипаж събира мрежата, в която проблясват сребристите тела на рибите. Вечерта е тиха и всичко изглежда твърде романтично, но момчетата разказват как преди няколко дни едва са се задържали на палубата под напора на бурята. Уловът очаквано не е богат, но нали все пак успяват да ни покажат как се прави. Няколко морски звезди отиват отново зад борда, но дребните октоподчета нямат този късмет - те са едни от най-вкусните! Опитваме супата на Ахмед и наистина, няма по-вкусна от нея. 







Вечерта ни завършва с още едно гастрономическо удоволствие - този път сладко. 
В сладкарницата на леля Калиопи самата тя ни показва как се приготвят локумадес - традиционни гръцки сладки, подобни донякъде на нашите толумбички. Замесва тестото с ръце, и с движения, които трудно можеш да проследиш, слага в цвърчащото олио съвършени кръгли топчета. След минути изважда златистите локумадес, потапя ги в захарен сироп и ги носи още горещи на масата, потънали под водопад от канела. 





Облизваме си пръстите, правим си снимки за спомен и съжаляваме, че емоциите и ароматите не могат да се пакетират за вкъщи. Но пък Олимбиада е толкова близо до нас. Обещаваме си, че ще се върнем отново, и то много скоро.