Tagliolini all aglio, peperoncini e pinoli ● Талиолини с чесън, кедрови ядки и люти чушки

Like many other Italian recipes, this one is also very easy to make and simple, consisting of a minimum ingredients. Precisely because this it is important to use quality products to make that simple recipe, not intrusive additional flavors, to highlight the merits of the pasta itself.

What you need, for about 4 servings:
Depending on whether it will be served as a first course or as a main dish provide between
80 – 110gr. of pasta per portion.
4-5 cloves garlic
4-5 tbsp extra virgin olive oil
Some peperoncini (hot chilies)
Pinch of oregano
Some pine nuts

Boil pasta according to package directions and drain. In a large skillet heat the oil, add crushed garlic and fry until golden. Remove garlic, add chopped hot peppers and oregano.
Divide the pasta into plates, and pour in the hot oil. Serve sprinkled with a dry pan roasted pine nuts and enjoy!



Както много от италианските рецепти, тази също е изключително лесна за правене и проста, състояща се от минимален брой съставки. Именно поради това е важно да се използват качествени продукти, за да може тази семпла рецепта, не натрапваща допълнителни вкусове, да подчертае достойнствата на самата паста.

Какво ви трябва, за около 4 порции:
В зависимост от това, дали ще поднесете като първо ястие, или като основно, предвидете между 80 – 110г. паста за порция.
4-5 скилидки чесън
4-5 с.л. студено пресован зехтин
Люти чушки пеперончини
Щипка сушен риган
Кедрови ядки

Сварете пастата според указанията на опаковката и отцедете. В голям тиган загрейте зехтина, добавете смачканите скилидки чесън и запържете до златисто. Извадете чесъна, добавете накъсаните на дребно люти чушлета и ригана.
Разпределете пастата в чинии, и залейте със горещия зехтин. Поднесете , поръсени със запечени на сух тиган кедрови ядки и се наслаждавайте!

Meatballs in Tomato Sauce Italian Style • Кюфтенца в доматен сос по италиански

I suppose everyone has his own feelings about some food, not loved since the childhood. Is that bad memories from kindergarten, or by the school canteen, but I have a great list of recipes that ehrrr… just will say I avoid. And since no one tells me what to cook or what no, I see that I prepare only things that I like. Rarely happens to me to make a recipe that I not feel warm feelings to. But yesterday my daughter, which probably has memories different than mine, wanted me to make meatballs in tomato sauce ... Brrrr, I thought. Tomato sauce dish .... But - the child wants it. And then I thought I would combine work with pleasure – and I dug from my countless notes one Italian recipe and gave it a try. I must tell you that even with the small differences from the Bulgarian version, the result surprised me very pleasantly, and I think I love meatballs in tomato sauce now!

So what you need for about 4 servings

500 g minced beef
About 1 cup bread crumbs
2 eggs
800g tomato puree or tomato sauce
1 onion
2-3 cloves garlic
Chopped parsley
Several fresh basil leaves
Oregano
Salt
Sugar
Pepper
Olive oil

Mix the minced meat with the eggs, bread-crumbs (leave a few tablespoons), salt, some chopped parsley and freshly ground black pepper. Shape into small round balls, roll in breadcrumbs and fry in vegetable oil.
In a deep frying pan heat a little olive oil, add the onion cut in crescents, crushed garlic and basil. Once stifled, add the tomato puree. Season to taste with salt, 1 teaspoon sugar, ground black pepper and oregano. After 5 minutes, add the meatballs in the container, cover with lid and let it simmer on slow fire for about 15 more minutes. Best flavor is obtained if the dish has the opportunity to rest at least one hour before serving. Serve as a main dish, garnished with white rice or as a supplement to any type of pasta.



Предполагам, че всеки от нас има храни, които не обича от детството си. Дали лош спомен от детската градина, дали от училищния стол, но и аз имам голям списък с рецепти, които дори да не кажа че мразя, да речем че ги избягвам. И тъй като няма кой да ми казва готви това, а не онова, забелязвам, че приготвям все неща, които харесвам. Рядко ще се случи да направя рецепта, към която не храня топли чувства. Но вчера дъщеря ми, която вероятно има спомени, различни от моите, пожела кюфтенца в доматен сос… Брррр, помислих си. Доматен сос… манджа… Ама – иска детето. И тогава реших, че ще съчетая полезното с приятното – изрових от безбройните си записки една италианска рецепта и запретнах ръкави. Трябва да ви кажа, че макар и с малки разлики от българския вариант, резултатът ме изненадана много приятно, и мисля, че дори вече обичам кюфтенца в доматен сос!

И така, какво ви трябва, за около 4 порции

500г телешка кайма
Около 1 чаша галета
2 яйца
800г доматено пюре или доматен сос
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
Нарязан магданоз
Няколко листа свеж босилек
Малко сушен риган
Сол,
Захар
Черен пипер
Зехтин

Омесете каймата заедно с яйцата, галетата (оставете си няколко лъжици), сол на вкус, част от нарязания магданоз, и прясно смлян черен пипер. Оформете на малки кръгли кюфтенца, оваляйте в отделената галета и изпържете до полуготовност в растителна мазнина.
В дълбок тиган загрейте малко зехтин, добавете нарязания на полумесеци лук, смачканите скилидки чесън и босилека. След като се задушат, добавете доматеното пюре. Подправете на вкус със сол, 1 ч.л. захар, смлян черен пипер и риган. След като се посгъсти, прибавете в съда кюфтенцата, похлупете с капак и оставете да къкри на бавен огън още около 15 минути. Най-добър вкус се получава, ако ястието има възможност да отлежи поне час преди сервиране. Поднесете като основно ястие, гарнирано с бял ориз, или като добавка към произволен вид паста.

Pumpkin Phyllo Rolls for All Saints' Day • Банички с тиква за Вси Светии

During the week before Halloween many pumpkins find its very end in one way or another ... whether as a pie, whether as a cake, whether as a flashlight ... this is the season. Whom to ask will tell you a recipe for a desert with a pumpkin. Nothing new under the sun. Well ... what ever, what could stop us trying newer and newer versions? All we can lose is make people around us discovered that they actually love pumpkin, lol.

So here is the today's recipe for pumpkin rolls:
One package of thick phyllo dough (home made type) if you feel keen, roll your own pastry, but something .... makes me doubt ...
Approx. 1 kg pumpkin, cleaned
100 gr. butter
100 gr. sugar
100 gr. walnuts, chopped
4-5 tsp biscuit crumbs, or crushed cornflakes
½ tsp cinnamon
You can add some raisins, if you like

Cut the pumpkin in chunks, put it in a deep container with a lid, sprinkle with ⅔ of the sugar, put half of the butter and leave to cook on low heat until soft. If there results a lot of liquid, leave uncovered for some time to evaporate the excessive moisture. When ready, smash with a fork or a device for mashed potatoes, add chopped nuts, biscuit crumbs or cornflakes, raisins, if you put some, and sprinkle with cinnamon. Stir well and allow to cool slightly. Cut the phyllo sheets of rectangular strips, add pumpkin puree all over and turn as a roll. Arrange in a baking dish, pour on top with the remaining melted butter and cover with the remaining sugar. Bake in preheated to 200ºC oven until the pastry becomes reddish. Once cool, you can sprinkle with powdered sugar.



През седмицата преди Хелоуин много тикви намират своя край по един или друг начин...Дали като баница, дали като сладкиш, дали като фенер...Сезонът е такъв. Когото и да попиташ, ще ти каже рецепта за тиквеник. Нищо ново под слънцето. Ами... и така да е, какво ни пречи да опитваме нови и нови варианти, не само че нищо няма да загубим, ами току-виж и хората около нас открили, че всъщност обичат тиква, хахах.

И така, днешната рецепта за тиквени ролца, моля, моля, да не се бърка с «прост» тиквеник, :-)

Един пакет от плътните кори за баница (тип домашно разточени), ако пък ви се точи, разточете си сами корите, ама....нещо ме кара да се съмнявам...
Около килограм тиква, почистена от кората и семките.
100г. масло
100г. захар
100г орехи, нарязани
4-5 с.л. трохи от бисквити, или пък натрошен корнфлейкс
1 к. л. канела
Можете да добавите и стафиди, ако искате, но може и да забравите

Нарежете тиквата на едри парчета, сложете я в дълбок съд с капак, поръсете със 2/3 от захарта, сложете половината масло и оставете да се задуши на слаб огън, докато омекне. Ако се отдели много течност, оставете без капак за известно време, за да се изпари излишната влага. Когато е готова, намачкайте я с вилица или с уред за картофено пюре, добавете нарязаните орехи, бисквитената галета или корнфлейкс, стафидите, ако ще слагате, и поръсете с канела. Разбъркайте добре и оставете да се охлади леко. Нарежете корите на правоъгълни ленти, нанесете от тиквеното пюре и завийте на руло. Наредете ги в тавичка, отгоре ги залейте с останалото разтопено масло, и посипете с останалата захар. Изпечете в загрята до 200ºС фурна, докато корите се зачервят. След като изстинат, можете да поръсите с пудра захар.

Dutch Tomato Soup • Холандска доматена супа

This is another recipe from DinnerExplorer, which is easily prepared and also very delicious. You can try this version of tomato soup in the coming cold months because the added bacon and chicken broth make it suitable, and served hot, it is a great way to warm yourself up.

What you need:

5 dc chicken stock
150g bacon, diced
1 onion, chopped
1 small carrot, chopped
1 tbsp butter for sautéing
2 tbsp butter
500g tomatoes, diced
1 bay leaf
1 pinch thyme
Salt and freshly ground black pepper.

Sauté the onion, bacon and carrot in the butter until become soft. Add the tomatoes, spices and chicken stock. Simmer for 15-20 min, remove the bay leaf and blend the soup until smooth. Return the soup to the saucepan and bring to the boil, season with salt and pepper, add 2 tbsp of butter while stirring. Serve hot.





Това е още една рецепта от DinnerExplorer, която е лесна за приготовление и също така вкусно получаваща се. Можете да опитате този вариант на доматена супа през идващите хладни месеци, защото добавеният бекон и пилешкият бульон я правят подходяща на вкус, а поднесена гореща, е чудесен начин да се стоплите.

Какво ви трябва:

Пилешки бульон
Бекон, нарязан
Лук
Морков
Масло
Домати
Дафинов лист
Сол, смлян черен пипер
Мащерка

Задушете лука, бекона и моркова в маслото, докато омекнат. Добавете доматите, подправките и бульона. Оставете да къкри 15 - 20 минути, махнете дафиновия лист и пасирайте. Върнете в тенджерата, оставете да заври, овкусете със сол и пипер, добавете 2 с. л. масло, сервирайте гореща.

Как да снимаме храна с компактни фотокамери

Публикувам този материал със съгласието на Matthew Wright, който прави чудесния фото-кулинарен блог Wrightfood. Снимките към неговия материал ще бъдат приложени като линкове, надявам се че никой няма да има проблеми с визуализацията им.

"Много хора питат как могат да получат прилични резултати в кулинарната фотография, като използват компактни фотоапарати вместо големи модерни ДСЛР камери.
Истината е, че при снимането с едните или другите има много прилики. Но също така има и много разлики.
Единственото нещо, което е от съществено значение и при двете системи фотокамери, е това да познавате техниката си. Да знаете предимствата й, и определено да знаете недостатъците й.

снимка 1

Преди да започнем, няколко съвета преди покупката на компактен фотоапарат за кулинарна фотография.
● Големият брой мегапиксели не е всичко. Търсете камера, която позволява да правите ръчни настройки и има доброкачествена оптика и сензор. Ще ви трябва да настройвате блендата, скоростта, ИСО, и белия баланс.
● Обективът трябва да има фокусно разстояние някъде между 50 и 100мм (например – на него може да пише 40-150мм, което е добре, тъй като отрязъкът 50-100 попада в обсега му.)
● Дигиталният зуум е безсмислен. Това е същото, като да увеличавате малка снимка във Фотошоп. Не го използвайте, и не се поддавайте на лукавия продавач, който ви казва колко добра е камерата, притежаваща 100000х дигитален зуум.
● Добре е да можете да изключвате JPEG изострянето на кадъра в камерата. Проверете он-лайн ревютата в известни фотосайтове - http://www.dpreview.com е един добър сайт.
● Уверете се, че камерата ляга добре в ръката ви. Уверете се, че има гнездо за монтиране на статив, макар че повечето модели го имат в днешни дни. (Снимането със статив е задължително!)
● Ако ще си купувате статив, търсете хубав статив. Уверете се, че е стабилен, и изглежда като приспособен да издържи няколко войни. Аз лично много харесвам Манфрото, в предишната ми работа имахме един, който пътуваше из цял свят, и никога не се счупи (жалкото е, че триподът пътува повече от мен...)
● Аз лично предпочитам компактните камери, които използват обикновени батерии, вместо някои, които имат странни зарядни устройства. Използвам компактната си камера много при пътувания, и ако съм на другия край на света (бих искал....) е много по-лесно да си купиш ААА батерии, от колкото да намериш адаптер за волтажа или пък за системата на контактите.

И така, без да се бавим повече, нека да видим какво можем да постигнем като използваме евтина и стара компактна фотокамера за кулинарна фотография.

Типичните проблеми, които можете да срещнете, и начини, по които можете да ги решите.

● Повечето компактни фотокамери работят със доста затворени бленди, което означава, че не могат да постигнат много плитък фокус (става въпрос за онова приятно размазване на задния план). Няма защо да се ядосвате за това, то е факт при тези малки обективи и матрици.
Решение: Композирайте снимката си, като държите сметка за този факт. Опитайте се да не претрупвате изображението, при положение, че не можете да използвате блър за да фокусирате само главния си обект. Опитайте снимки „от птичи поглед”, в които обикновено всичко е на фокус.

● Компактните камери обикновено работят с по-бавни скорости поради затворените си бленди. Малкият им физически размер затруднява държането им абсолютно неподвижни по време на снимане от ръка. Това означава, че има много повече шанс камерата да мръдне, а това размазва изображенията.
Решение: винаги използвайте статив, дори и вашата камера да има вградена стабилизация на изображенията. Ако скоростта на затвора ви се вижда наистина ниска (нещо като 1/30 или по-ниска), помислете дали да не снимате със самоснимачката, което значително би намалило вибрациите, дори и да снимате от статив.

● Блясъците могат много лесно да изгорят напълно при снимки с компактна фотокамера. Това може да направи храната да изглежда мазна, а белите чинии – чисто и ярко бели. Решение: Работете с осветлението много, много внимателно. Използвайте разсейвател (повече за това – по-късно). Можете да използвате разсейватели за да омекотите всяка прекалено силна светлина, която може да предизвика големи напълно бели петна и отблясъци. В снимката горе, цялата лява страна беше напълно прегорена, преди да използвам моя портативен разсейвател, за да блокирам директната светлина, идваща от прозореца, до който работех.

● Компактните фотокамери често пре-изострят изображението по подразбиране, и когато свалите снимките си на компютъра, те изглеждат неестествено.
Решение: Ако можете, проверете в опциите на камерата си и изключете изострянето. Сериозно, снимките ви ще изглеждат много по-добре след тази бърза промяна. Ако искате да бъдат по-остри, можете след това да използвате програмата си за обработка на изображения, и да ги изострите така, както ВИЕ ги искате. (моята стара компактна камера,която използвам за тази демонстрация, няма възможност за изключване на вграденото изостряне).

● Повечето компактни фотокамери имат големи LCD екрани, които ви позволяват да видите в реално време измененията в сцената, която снимате. Използвайте ги! Това е страхотна функция , която повечето ДСЛРи доскоро нямаха. Сложете камерата на триножник пред мястото, на което ще снимате. Сега започнете да подреждате сцената, като постоянно проверявате екрана, за да прецените мястото на детайлите и т.н. Също използвайте екрана за да работите по осветяването – местете разсейвателя и отражателите наоколо, и наблюдавайте как осветлението се променя на екрана.

● Учете се анализирайки! Ето една бърза снимкана основното разположение, което използвах, за да заснема снимката с компактната фотокамера от началото на този пост.

В него има 5 ключови елемента:
Светлина/обстановка
Разсейвател на светлината
Отражател
Пропс (бел.прев. ще използвам този термин, защото не успях да намеря достатъчно кратък и ясен БГ превод, означава всеки един предмет, лъжица, чиния, чаша, салфетка, или декорация, които участват в сцената) и аранжировка
Триножник

● Светлина – Единственият и най-важен фактор за да заснемете качествени снимки с компактна фотокамера (всъщност снимки с каквато и да е техника), е светлината. Смятам я за особено важна при снимките с компактни фотокамери по няколко причини:
Компактните камери с техните малки обективи и сензори могат лесно да прегорят най-светлите места, и често правят снимки с големи напълно прегорели участъци.
Компактните камери снимат в JPEG формат на файла, което е прекрасно и така нататък, но ви ограничава във възможностите за корекция, която може да приложите в постобработката (използвайки фотошоп, лайтруум или други подобни) преди качеството на снимките започне видимо да спада. Но независимо от това, колкото и да се стараете над кадрите си във фоторедакторската програма, не можете да накарате лошата светлина да изглежда добре.
Храната може много лесно да добие мазен вид, ако се заснеме в условия на ярка светлина. Понеже блясъците могат често да станат по-големи или да изгорят напълно, тряба да отделите много внимание на омекотяването на светлината, и ограничаване на споменатия ефект.
Ако можете, снимайте на естествена светлина. Тя е мека, благоприятна за храната, и....ъммм...безплатна. Не е нужно да си купувате скъпи светлинни пособия и светкавици.
Аз снимам повечето от моята кулинарна фотография на мястото, което можете да видите на горната снимка. Да, точно така, това е мястото за игра на децата. Веднъж или два пъти седмично аз я завземам, за да направя по няколко снимки за моя блог. Мястото е много подходящо за целта. Много естествена светлина, обикновено достатъчно мека (освен ако не снимам по обяд, тогава лятното слънце влиза през прозорците). Ако снимам рано сутрин, предпочитам трапезарията, където влиза повече утринна светлина през голям панорамен прозорец.
Намерете места в дома си, където има хубава естествена светлина през деня, и помислете как можете да ги използвате за вашите снимки. Не ви трябва много място – само за малка маса, и за вас и камерата ви.
Ако някое наистина тясно място в дома ми има хубава дневна светлина, имам обичай да моля Даника (жена ми) да държи чинията, и снимам нея, с чинията в ръце. снимка Тя заема много по-малко място от всяка малка маса.
Експериментирайте като сменяте позицията си спрямо светлината. Аз обичам да снимам със светлина, идваща зад храната, но страничното осветление дава също страхотни ефекти. Лично аз избягвам да снимам с предно осветление, защото то кара храната да изглежда плоска, и като че е снимана със вградената светкавица. Светлината може да създаде драматизъм и дълбочина – експериментирайте!
И така – намерете си място до светъл прозорец, дори не е нужно да бъде голям. Наместете масата си колкото е възможно по-близо. Поставете статива си и сложете камерата на него. Сложете чиния на масата и фокусирайте върху нея. Сложете някаква храна там (ябълка, глава лук или нещо си), просто за да има върху какво да фокусирате. Започнете да изграждате композицията наоколо. Непрекъснато проверявайте LCD екрана на гърба на камерата.

● Разсейвател: Това е парче материал (обикновено паус), който е полупрозрачен. Когато е поставен между светлинния източник и обекта, той омекотява силната и груба светлина – премахва блясъците, и създава меки, по-нежни сенки. Силните сенки, грубата светлина и агресивните блясъци не са (поне по мое мнение) приятели на кулинарната фотография. Храната изглежда свръхмазна и евтина. Разсейвателят може наистина да помогне това да бъде избегнато.
Най-добре е да си купите голямо руло паус. Когато сте готови да снимате, залепете голямо парче на прозореца си. Това ще омекоти влизащата през него светлина, ще намали грозните отблясъци и ще направи храната красива. Ние всички обичаме красивата храна, нали?
А пък ако искате да сте свръх модерни, можете да си направите проста дървена рамка (подобна на тези, които използват художниците, за да опъват платната си). Залепете или забодете с кабърчета паус по цялата рамка. По този начин имате подвижен разсейвател, който можете да намествате за секунди и да се съсредоточите върху наистина важните неща. Както виждате на снимката, аз съм направил точно това. Много е удобно, ако имате светлина, влизаща през няколко прозореца.

● Рефлектори или отражателни картони.
Това са най-обикновени парчета бял картон. Нищо особено. Аз обичам да използвам дебел стиропор, просто защото съм много непохватен и много лесно чупя нещата. Стиропорът е по-издръжлив от нормалния дебел картон.
Обикновено ще искате да поставяте отражателите от срещуположната посока на идващата към храната светлина. Например – ако светлината идва от ляво, поставяте отражателя от дясно на храната.
Това помага да се изсветлят леко най-тъмните участъци, и дава много повече детайл в сенките, кара храната да изглежда триизмерна и да има повече обем. Твърде силните и дълбоки сенки са доста груби в кулинарната фотография – освен ако наистина знаете какво правите за аранжировката и за заснемането.

Ето две снимки от предишен пост за кулинарната фотография, който публикувах – показващи разликата при снимане със и без отражател. снимка 4 и снимка 5

Аз обичам да имам няколко такива отражателя – в различни размери. Понякога, ако ще снимате наистина голяма сцена, е хубаво да имате отражател с размери метър и половина на два, за да можете да отразите много светлина. Тези отражатели могат също да се използват за препречване на излишната светлина, влизаща през прозорците, която не ви е нужна. Например на мястото за игра, на което снимам, понякога светлината е толкова силна, че слагам няколко от големите си картони срещу част от прозорците, за да намаля малко околната светлина, и да я направя малко по-насочена.

● Пропс и аранжировка:
Основно правило: KISS. Keep it simple, stupid! (направи го просто, глупако).
Придържайте се към простотата. Не слагайте твърде много неща в сцената.
Белите чинии никога, ама никога няма да излязат от мода, защото храната изглежда добре в тях.
Винаги се уверявайте, че храната е основната ви фокусна точка, а не някоя супер модерна чаша или лъжица.
Магазините за втора употреба са страхотно място да намерите евтни пропс.
Определете стила на снимката си, без да прекалявате. Решете дали искате да е рустик или модерн, и аранжирайте в съответния стил. Ако храната ви е просто селско ястие, не я аранжирайте в стил висша кухня.

● Статив:
След самата камера, стабилният статив е най-важната част от вашата екипировка – особено за снимки с компактни фотоапарати. Спестявайте, и си купете хубав статив – сума от около 100-200$ би трябвало да ви стигне за нещо наистина добро.
Когато купувате трипод, вие купувате основа и глава. Главата е онова нещо, на което се завинтва камерата, и има различни контроли за накланяне и въртене. Аз харесвам главите, които имат независими лостове за контрол за всяка ос. Така мога да въртя или накланям камерата без да влияя на някои от другите оси.
Обичам да ползвам плочки за бързо освобождаване на камерата с моите стативи. Това означава, че камерата може да бъде освободена от трипода с едно просто движение, което прави сглобяването и разглобяването по-лесно и бързо, а и ако искам да направя бърза снимка от ръка, мога, и когато отново сложа камерата на статива, тя е в точно същата позиция спрямо сцената, както и преди.

Заключение: стъпка по стъпка изграждане на снимката
● Намерете светло място край прозорец.
● Сложете малка маса до него, сложете на масата чиния с някаква примерна храна в нея (ябълка, глава лук, картоф).
● Сложете камерата си на статив, и фокусирайте върху храната.
● Зумнете колкото ви харесва. Аз като че ли харесвам повече снимките с дългофокусно разстояние, от колкото тези с широк зрителен ъгъл. Храната не изглежда разкривена, и трябва да арнжирате по-малко пространство около нея.
● Сложете разсейвателя си между яркия прозорец и храната – това ще омекоти светлината, и ще намали силните блясъци и сенки.
● Разположете допълнителни пропс около храната, за да помогнете на разказваната история. Придържайте се към прост и чист стил.
● През цялото време проверявайте как изглежда сцената през екрана на камерата ви.
● Размесвайте елементите в сцената както ви се харесва, докато постигнете хубава композиция.
● Използвайте LCD екрана за да проверявате къде са силните отблясъци. Ако са по храната, или по чинията, в която е тя, обмислете преместването на разсейвателя така, че да ги намалите.
● Разположете отражателя си близо до сцената, за да отразите част от светлината обратно. Това ще освети тъмните области и ще придаде повече детайл в сенките.
● Сега идете и сгответе храната, която сте планирали.
● Махнете от чинията бутафорния обект, сложете истинската храна, направете финални настройки на разсейвателя и отражателя, и направете снимката!

Само за забавление, аз направих набързо снимка на същата сцена с моята дигитална огледално рефлексна камера. Ето я и нея.снимка 6
Виждате, че снимката има малко повече дълбочина, благодарение на по-плиткия ДОФ, (предният и задният план са извън фокус). Светлината също е малко по-мека, нещо което е типично за рефлексните камери.
Но в крайна сметка, не са огромни разлики."

Оригиналната публикация (на английски) можете да прочетете тук

Открийте собствената си светлина

Публикувам този преводен материал от блога My2Penn'orth със любезното съгласие на Торстен Краска, фотограф от Бон, Германия, за да отговоря на все по-увеличаващия се интерес на фууд-блогърите, желаещи да правят по-добри снимки на своите кулинарни шедьоври.

"Понякога получавам запитвания за това как осветявам снимките си, дали има основна схема за моето осветление, какъв светлинен източник използвам, и така нататък. На този въпрос не е толкова лесно да се отговори, защото освен техническата страна, осветяването е много личен момент от композирането на едно изображение. Специално в кулинарната фотография осветлението е от основна важност, и за всички вас е важно да откриете своята собствена светлина.

За техническата страна на въпроса бих препоръчал да прочетете :
Lou Manna: Digital Food Photography (Лу Манна – Цифрова кулинарна фотография). Освен че покрива в детайл различни аспекти от кулинарната фотография (като например композиция със чудесни примери), книгата също така разглежда темата за осветлението.
Fil Hunter, Steven Biver, Paul Fuqua: Light - Science & Magic (Фил Хънтър, Стивън Бивър, Пол Фукуа – Светлината – наука и магия).
Това въведение във фотографското осветление покрива всички аспекти на осветяването от научна гледна точка до практическото им приложение. Чудесна книга.

Моята персонална светлинна екипировка:
Естествена светлина от прозорците. Използвам я винаги, когато мога, защото харесвам различните варианти, която тя предоставя, макар че скоростта, с която се променя, понякога може много да ме затрудни.
Изкуствена светлина – Лампи с нажежаема жичка (5000К), стойки и други приспособления. Когато няма достатъчно естествена светлина, или пък когато искам да пресъздам твърде специфична светлина, използвам постоянно изкуствено осветление. Лампите, които използвам, не се нагряват, или поне не толкова, че да създадат някакви притеснения във връзка с кулинарната фотография.

Полезни допълнителни принадлежности:
Разполагам с разнообразни по размер парчета от бял стиропор за рефлектори. Белият стиропор има предимството, че повърхността му е грапава, поради което отразената светлина е леко омекотена.
Сребърно и златно фолио за по-силни и твърди запълващи светлини. Често закрепям тези фолиа върху плоскостите от стиропор. Златното фолио ще отрази по-жълта, по-топла запълваща светлина. Аз го използвам доста рядко. Сребърното фолио ще произведе по-силна запълваща светлина от белия стиропор. Можете да огънете фолиото, за да получите запълваща светлина, покриваща различни посоки върху обекта, така че да получите изображение почти без сенки.
Черен картон и хартия. Използвам ги, за да засенчвам определени участъци или за да насочвам светлината. Като изключвате светлината от определени участъци, можете да имитирате светлина от слънчеви лъчи.
Малки огледала. Аз имам няколко такива за ефектно осветяване и за силна запълваща светлина на определени участъци.
Прозрачни хартии. Те могат да ви помогнат да омекотите твърде контрастния източник на светлина. Аз имам такива в различни размери и мога да ги монтирам на малки стойки, просто за да засенча определени области. Това може да бъде много полезно, когато например искате да омекотите твърде силен отблясък.
Прозрачна завеса. Често използвам парчета от прозрачни пердета за да омекотя светлината. Това също така смекчава силните сенки. Особено полезно е, когато използвате естествена дневна светлина.

Светлинна схема.
Няма стандартна рецепта за това. Аз лично предпочитам задното или страничното осветление. Много рядко използвам фронтално осветление. Освен основния светлинен източник, често използвам запълващо осветление от противоположната страна, което ми позволява да контролирам сенките. Ъгълът, под който пада светлината, и силата й, зависят от това, какво искам да постигна с моето изображение. Но като правило, няма базисни правила при фотографирането на храна.

Намерете своята собствена светлина.
Осветлението е основна част от композирането на едно изображение. Опитайте се да визуализирате снимката в ума си. Мислете за светлината преди да натиснете спусъка. Трябва ли да бъде ярка, или мистериозно здрачна? Трябва ли да отразява директна естествена светлина или по-мека интериорна светлина? Трябва ли да създава определен ефект? Не можете да мислите за осветлението, без да вземете предвид самата храна. Как искате да изглежда храната на снимката? Има ли по храната силни контрасти, за които ще трябва да се погрижите (т.е. много светли и много тъмни участъци)? Тъмната на цвят храна „изяжда” светлината, и ако е комбинирана със светла храна, вероятно ще ви се наложи да използвате силна основна светлина и да засенчите светлите зони; или пък да използвате силна запълваща светлина за да осветите тъмните части, и така да постигнете баланс в тези различни участъци.
И именно защото осветлението е основна част от композирането на едно изображение, то е твърде персонален аспект на фотографията. Вие ще трябва да откриете вашият личен начин, което е процес. Техническите основи са описани в горепосочените книги.

Как да се научите да осветявате изображенията си.
Гледайте много кулинарни фотографии, и ги анализирайте. Опитайте се да разберете как са били осветени. Къде е основният светлинен източник? Как изглеждат сенките? Какъв е ъгълът, под който пада светлината – нисък или висок? Дали осветлението е меко, без силни сенки, или пък е по-структурна светлина, създаваща дълбоки сенки? Какво е настроението, което създава светлината? Дали е ярко и слънчево, мистелиозно, тъмно, уютно, топло, студено, стилно, модерно? Как се отразява различната светлина върху различните видове храна?
И ако си харесате определен тип осветление, опитайте се да го пресъздадете. Опитайте се да отгатнете как е било постигнато, и пробвайте да го реализирате в някоя от вашите снимки. В повечето случаи ще завършите с нещо напълно различно, но в този процес ще научите много за светлината.
Опитайте се да „виждате” светлината. Това можете да правите винаги. Опитвайте се да анализирате светлината около вас. Каква е разликата в светлината сутрин или следобед, в слънчев или облачен ден. Правете го там, където обикновено снимате, и ще се научите как да използвате светлината по-ефективно. Разберете дали има част от деня, в който светлината на това място е най-добрата за вас.
И се учете със и от другите. Говорете и обсъждайте кулинарната фотография, композицията и осветлението. Оставете другите да критикуват вашите фотографии. Можете да научите от грешките си много повече, от колкото подозирате. Ако някой не ви каже, че осветлението в снимките ви не е добро, как бихте могли да го разберете? Всеки обича да получава комплименти за снимките си, но стойността на една откровена критика е много по-голяма. Тя ви дава нещо, по което да работите, и да се стремите да подобрявате уменията си. Място за такива дискусии в интернет е "Food Photography Club" където членовете а и не-членуващите могат да дискутират относно кулинарната фотография в детайл. Аз и други като мен създадохме преди време тази група във Фликр, с цел да се учим един от друг, и да водим задълбочени дискусии.

Ако този пост ви е заинтересувал, аз ще публикувам още подобни статии в бъдеще, просто следвайте линка за фотографски уроци в блога ми."

Оригиналната публикация можете да прочетете тук.

Finland Mushroom Soup ● Финландска гъбена супа

The recipe which I want to present to you today is not mine. It is taken from the site www.dinnerexplorer.com, where you can find other interesting proposals. Why I am telling you all this stuff? Because I've read on the pages of the Good Food magazine for a photo-culinary competition in which I thought it was necessarily to participate. I do not deny that there are recipes that not only sound exotic, but are directly feasible in our country - such as the Argentinian bull on a barbeque and other similar. But if you dig deeply, you will find very simple and feasible recipes that not only can be prepared and photographed, but could turn out quite delicious, like this soup of chanterelle mushrooms.

What you need: (In the BG version of the recipes, who knows why, there are no measures, but this does not frighten us too much, lol)

about 2 to 3 servings
400g chanterelle mushrooms
one medium onion
about 50 g butter
2 tablespoons flour
vegetable broth (I replaced it with milk)
fresh cream - about 150ml
saffron powder - my addition
salt
freshly ground white pepper
parsley

Stew finely chopped onion and sliced mushrooms in half of the butter. Add flour and stir, add the vegetable broth (in my version the milk), mixing constantly. Allow to simmer for about 15 minutes. Add spices and cream, boil again. Before serving sprinkle with chopped parsley and serve with toast and the rest of the butter.



Рецептата, която искам да ви представя днес, не е моя. Взета е от страницата на www.dinnerexplorer.com, където можете да намерите и други интересни предложения. Защо ви разказвам всичко това? Защото прочетох на страниците на списание Good Food за един фото-кулинарен конкурс, в който реших, че непременно искам да участвам. Не отричам, че сред включените рецепти има такива, които не само че звучат екзотично, но и са направо неизпълними в нашите условия - като например барбекю от аржентински бик или фазани по назнам-как-си. Но ако се разровите, ще намерите и съвсем семпли и изпълними рецепти, които не само че могат да се приготвят и заснемат, но се оказват и доста вкусни, като тази супа от гъби пачи крак.

Какво ви трябва: (В БГ вариант на рецептите кой-знае защо липсват количества, но това нас не ни плаши особено, хахах)

за около 2 до 3 порции
400г гъби пачи крак
средна глава лук
около 50 г. масло
2 с.л. брашно
зеленчуков бульон (аз го замених с мляко)
сметана - около 150мл
шафран на прах- моя добавка
сол
прясно смлян бял пипер
магданоз

Задушете ситно нарязания лук и нарязаните гъби в половината от маслото. Добавете и разбъркайте брашното, добавете зеленчуковия бульон (при мен млякото),като разбърквате непрекъснато. Оставете да къкри около 15 минути. Добавете подправките и сметаната, кипнете отново. Преди сервиране поръсете с нарязания магдзаноз и поднесете с препечени филийки и останалото масло.

Кулинарната фотография: 5 основни правила

В последно време получавам много въпроси, касаещи фотографирането на храна. И както открих, това се случва и с други мои колеги, занимаващи се с кулинарна фотография. Все по-голяма популярност получават кулинарните блогове, и все повече хора имат желание да правят хубави снимки на прекрасните рецепти, които публикуват. Но тъй като в днешният сложен свят не всички имат време и възможности да търсят информация и да се ограмотяват, реших да публикувам на страниците на Salted Lemons няколко основни урока по фотография, част от които са преводни материали, създадени от колеги фотографи по същата причина.

Ще започна с един уводен материал, публикуван от Алесандро Герани, фотограф от Генуа, който блогва прекрасния Food-O-Graphia.


С този пост нека да започнем с основите, т.е. факторите, които са необходими за създаването на една кулинарна снимка, която, въпреки че не е професионална, може да предаде красотата на ястието, което сте подготвили.

1. Използвайте огледално-рефлексна фотокамера
Не се осланяйте на това, което казват различни публикации, ревюта в списанията, продавачите, познати, и така нататък. Дори и най-красивите и скъпи компактни фотоапарати не са подходящи за правене на снимки на храна. Професионалният фотограф може би ще бъде в състояние да създаде нещо прилично, знаейки как да използва фотокамерата в ръчен режим, но вие не сте професионални фотографи, в противен случай нямаше да четете тази публикация. Не хвърляйте парите си на вятъра като си купувате Point&Shoot фотокамери.
Не е нужно да похарчите цяло състояние, за да си купите огледално-рефлексна фотокамера. Ако трябва да правите снимки, които ще пускате в интернет, не се нуждаете от последен модел с 16 мегапиксела и най-новият микропроцесор SuperUltramegaIII.
С всички нови модели, излизащи на пазара на всеки няколко месеца, е много вероятно да намерите много добър DSLR фотоапарат, който само преди няколко години е бил считан за почти професионален, на цена, в която за момента не може да се вмести нов компактен дори от среден клас. Направете обиколка из EBay и потърсете използвани цифрови рефлексни камери, и погледнете цените, на които вървят, за да получите представа, но идете да проверите и в магазините близо до вас.
Помислете, че който и да е цифров SLR е все още добра машина и е рядко предишният собственик да я е "използвал до смърт” поради бързото им излизане от употреба. За вас не е от значение дали фотокамерата ви е свръх модерна, вие се интересувате от резултатите, които можете да постигнете с нея., а не да я показвате на своите приятели или клиенти.

2. Използвайте обектив с фиксирано фокусно разстояние – така наречените primes
Обектив с фиксирано фокусно разстояние означава, че винаги ще имате един и същи зрителен ъгъл към областта на кадъра.
Но как тогава можете да заснемете обект по начин, който да го направи да изглежда по-близо или по- далеч?
Много е просто - използвайте краката си!
Намирате се в кухнята си, и само една крачка по-близо или по-далеч е достатъчно, за да получите кадър, който искате.
Забравете за варио обективите, така наречените „китови” - тези, включени в "пакета" на огледално-рефлексния фотоапарат, който купувате - обикновено са с лошо качество. Добрите обективи струват много, но на вас не ви нужно да купувате толкова скъпи стъкла, за да снимате храна. Вземете си само 50 мм f1.8, който струва около $ 100 употребяван, и разполагате с всичко необходимо, за да започнете. А също и да направите много красиви снимки и по други поводи: варио обективът е изобретен през 7те, а дотогава има стотици фотографи, които са станали признати художници като са използвали само 50 мм обективи.

3. Използвайте камерата в ръчен режим
Когато сте вече с вашия фотоапарат в ръце, не се плашете от всички бутони, които виждате. Просто прочетете инструкцията за употреба, но преди всичко се научете да използвате камерата в ръчен режим. Не оставяйте камерата да мисли вместо вас.
Фотокамерите са програмирани да създават чудесни снимки в стандартни ситуации. Кулинарната фотография не е стандартна ситуация!
Запознайте се с четирите основни принципи на фотографията: скорост, диафрагма, чувствителност на сензора (или филма) и фокус. Има много информация тук в интернет, и не ви е нужно да си купувате скъпи книги, направете търсене на фразата "бленда-скорост" и ще получите в отговор десетки връзки, повечето от които са доста качествени.
Накратко логиката е в следното: колкото по-дълго е времето на облъчване, толкова повече светлина ще проникне върху сензора и следователно снимката ще бъде по-ярка. Колкото повече е затворена блендата, толкова по-малко светлина ще проникне върху сензора, и изображението ще бъде по-тъмно. Колкото повече сензорът (или филмът) е светочувствителен (стойностите се изразяват в ISO: 100-200-400-800, и т.н.) толкова повече светлина ще улавят, за сметка на качеството на изображението.

Имате обект, а именно храната, който има едно голямо предимство: не се движи! Така че, основните неща, които трябва да направите, са следните: Настройте камерата си на най-ниската чувствителност, която позволява (обикновено ISO 100), изберете най- отворената бленда, сложете фокусната точка на мястото в изображението, което искате да бъде ясно изобразено, притворете блендата в зависимост от това колко дълбоко искате да бъде ясно изобразеното пространство, изберете скоростта, която ви позволява да получите снимка с подходяща експозиция. Не се доверявайте сляпо на светломера, експериментирайте и сравнете резултатите. Съвсем скоро ще бъдете в състояние да преценявате правилно експозицията.

Фундаментално важно е да използвате статив. Това е още един разход наистина, но пък ще ви позволи да използвате по-дълги експозиционни времена, без да се размазват снимките ви.
И в заключение – забравете за стоте бутона и мислете само за тези четири неща: скорост, бленда, чувствителност, фокус. Повтаряйте си го като мантра.

4. Използвайте естествена светлина
Понякога виждам снимки из някои блогове или дори от професионални сайтове, за които започвам да се съмнявам, че са правени в някоя катакомба, или в някое тъмно мазе.
Не е необходимо да разполагате с професионална система за осветление, за да направите добри кулинарни снимки. Всичко, от което имате нужда, е само един светъл прозорец..
Забравете да правите снимки през нощта, с електрически крушки, или по-лошо. По-скоро изчакайте да имате малко време през деня, сложете масата си до прозореца, обикновено непосредствено пред него или отстрани, дръпнете тънко бяло перде, ако светлината е много директна, така че тя да стане по-мека и дифузна и вече имате отлично осветление.

5. Лошите снимки провалят хубавата рецепта
Не забравяйте, че сте в интернет, не във вашата кухня. В написаната страница не се чувстват нито мирис, нито вкус. Рецептата може да се прочете, но най-вече се гледат снимките.
Можете ли да прекарате часове в подготовка на някое ястие с любов и страст, и да сложите някоя невъзможна снимка, която показва храната като негодна за ядене? И моля, не ми казвайте, че няма значение, защото в противен случай е толкова просто само да напишете рецепта, като не я разваляте със снимка. Като ентусиаст гастроном мога да ви уверя, че е по-добре, едни от любимите ми готварски книги са без нито една илюстрация.
Но ако вместо това, искате да покажете красотата на вашите ястия, като уловите вниманието на читателя, трябва да знаете, че изображенията, които придружават вашите рецепти, са от огромна важност!
Ястията, които представляват вас и вашата страст, трябва да бъдат вкусни и приятни за гледане. И поради това ще трябва да отделите малко време и малко пари, за да се покажете по най-добрия начин.

Ще бъдат публикувани и други материали по темата, които ще ви помогнат да се научите как да постигнете успех в кулинарната фотография, но от вас зависи да вложите време, страст и постоянство за постигане на тези резултати.

а за всички, които се интересуват от оригиналната статия, ето я на италиански и английски