събота, 23 август 2014 г.

Sea food for late summer ♋︎ Морска храна за късното лято

Tomorrow I'm heading to the sea, again :) Well, just for second time this year, not more! Oh, Sea, how I love thee! 
But, not being able to spend there as much time as I wish, in the meantime I am trying to bring the sea to me trough recipes I cook at home. Now I want to share with you one of them.


Sea bass with fennel, bulgur and pinoli 

1 large fennel bulb, halved and finely sliced
2 tbsp extra virgin olive oil, plus extra for drizzling
2 limes, 1 cut into triangles, other juiced
150g couscous
2 large sea bass fishes
small pack dill, finely chopped
some thyme sprigs
some basil leaves
2 tbsp pine nuts
250g baby plum tomatoes, halved
handful black calamata olives, left whole 
2 tbsp capers


1. Heat oven to 200C. Put the fennel in a large pan and toss with 2 tbsp oil, 1 tbsp lemon juice and plenty of seasoning. Sautee for 10 mins until almost tender and starting to caramelise. Meanwhile, put the couscous in a medium bowl, pour over some hot water or stock, if you wish and cover.

2. After 10 mins soaking, fluff up the couscous with a fork and season to taste. Add the olives, tomatoes, capers, lemons and herbs to the pan. Add the fluffed couscous and stir.  Rinse the fish with cold water inside and out, then pat dry. Slash deeply on both sides and season with salt and pepper.  Stuff the cavity of each fish, whit the vegetable mix and put the leftover in a roasting tin. 

3. Put the fish on top, insert a piece of lemon into each cut. Scatter with pine nuts, and bake for 25-30 min, depending on the size of the fish. Serve from the tin, with lemon wedges for squeezing over. 





Утре отново пътувам към морето! Е, само за втори път тази година. Ох, така го обичам това море! Но когато не мога да прекарвам там толкова време, колкото искам, се опитвам да го доведа при себе си като приготвям морска храна. Сега искам да ви покажа една от тези рецепти.

Лаврак с фенел, кускус и кедрови ядки  

1 голяма глава фенел, разполовена и тънко нарязана 
2 с.л. зехтин плюс още за поръсване 
2 лайма, единият нарязан на тънки триъгълници, сокът от другия
150 г кускус 
2 големи лаврака
малка връзка копър, ситно нарязан 
няколко клонки мащерка 
няколко листа босилек 
2 ч.л. кедрови ядки
250 г чери домати, разполовени 
шепа маслини каламата, цели 
2 с.л. каперси 


1. Загрейте фурната до 200С. Сложете фенела в голям тиган и го разбъркайте с 2 с.л. зехтин, малко сол и пипер. Сотирайте за около 10 мин, докато почти напълно омекне и започне леко да се карамелизира. В това време сложете кускуса в купа и го залейте с гореща вода или бульон, ако предпочитате, и покрийте съда.  

2. След десетина мин разрохкайте кускуса с вилица. Добавете в съда с фенела доматите, маслините, каперсите, нарязаните лимони и зелените подправки. Добавете и кускуса и объркайте. Направете дълбоки разрези от двете страни на рибата и я поръсете със сол и лимонов сок. Напълнете колкото можете в кухините на рибите от зеленчуковия микс, а останалото сложете в тава. 

3. Сложете рибата върху зеленчуците, пъхнете по едно резенче лимон във всеки прорез и  поръсете с кедровите ядки. Печете 25-30 мин, в зависимост от размера на рибата. Сервирайте направо с целия съд, с още лимонови резени за изтискване. 

понеделник, 4 август 2014 г.

Making plenty of cake pops ✣ Да направим много кейк попс


Обикновено някакси минавам около модерните кухненски трендове, без много да се напъвам, просто така се случва. Правя клафути години, след като всички са го направили. Престрашавам се да опитам къпкейкс с маслен крем след като вече никой не ги приготвя. Кронъти изобщо не мисля да пробвам. Не мисля да пробвам и облачни яйца, макар още да не е ясно ще станат ли модерни и у нас :). Така беше и с кейк-попса, като всяка жена с дете над първите десет, къде ти ще седна да приготвям кейк попс.
Обаче така стана, че покрай един работен ангажимент, не само че ги приготвих, ами станах кралицата на кейк-попса! Да не ви звучи нескромно, просто е много лесно, а и много забавно. Сега ще ви покажа как:

Ако сте ужасно себеотдадени и нямате с какво друго да си запълните времето, можете да започнете от предния ден и да приготвите собствен пандишпанов блат, в който да вложите всичките си сладкарски фантазии и умения, любов там, каквото му слагате обикновено. Важно е да престои поне един ден, за да можете да го натрошите на качествени, дребни трохи. Така че продукти за блата - каквито сметнете за нужни.
На мен ми беше важно да докарам формата и външния вид, а и нямах два дни, така че заложих на купени блатове (много здравомислещо), едни такива квадратни, тънки.



В крайна сметка ви трябва: 
400 г блат за торта
200 г заквасена сметана (моята по случайност беше с 30% масленост, ужасна рядкост, на Хармоника, не съм я намирала втори път. Мисля, че с тази част може да се импровизира, като например се използва масло и да речем сладко в равни пропорции, важното е сместта да не стане твърде влажна)
200 г бял шоколад
200 г черен шоколад
Шоколадът е много, и остава, но няма как в по-малко да потопите топчетата, така че, това е положението. 
Дървени шишчета, по-добре от дългите (умна идея е предварително да ги нарежете на различни дължини, или каквито ви трябват, предварително)
Парче дебел стиропор, в което да бодете готовите кейк попс
Цветни украси или пък без :)
Място във фризера и хладилника, където да съберете една доста голяма табла
2 малки метални купички като за крем карамел
 

1. Натрошете блатовете за торта на ситни трохи. Най-лесно става в кухненски робот, но и с пръсти става, мислете за процеса като за терапия. Сложете ги в купа и добавете сметаната или там каквото сте решили да използвате. С ръце объркайте сместа, най-лесно се контролира степента на влажност. Когато всички трохи са влажни, и заприличат на стегнато тесто - готови сте.

2. Разделете сместа на груби топки. За прецизен резултат вземайте от сместа с мерителна лъжичка, аз дори претеглих парченцата, защото ми трябваха еднакви. Моите са с тегло 15 г. Сложете ги върху табла, застлана с хартия за печене и с ръце оформете топчетата. Колкото по-гладки и кръгли, толкова по-представителен резултат.
Сложете ги в хладилника, за да стегнат, докато разтопите шоколада.





3. Начупете или нарежете шоколадите на ситно. Сложете ги в съд на водна баня (поотделно, разбира се) и ги затоплете докато се разтопят. Пресипете всеки в малка метална формичка (важно е да е метална, защото шоколадът изстива, докато работите, и се сгъстява. Трябва да можете да го подгрявате по време на работа. Най-лесно е като сложите металната купичка на много слаб котлон за минута, и разбъркате с дървено шишче).


4. Сега извадете табличката с топчетата от хладилника. Вземете шишчета, потопяйте всяко откъм острата страна в разтопения шоколад (в моя случай всичките ги направих с белия) и забийте по едно шишче във всяко топче. Приберете табличката във фризера, поне за 10 мин. Тази стъпка ви подсигурява, че дори и тежки, топчетата няма да се свличат по шишчето. А охлаждането им гарантира по-бързото изстиване на шоколадовата глазура.
Подгответе стиропореното блокче. Най-добре го завийте във фолио, за да не стане цялата ви кухня в бели топчета.

5. Сега вижте шоколадите си - ако са изстинали и сгъстени, затоплете ги леко, разбъркайте. Извадете част от топчетата, подгответе си захарните украси - имайте предвид, че шоколадът застива много бързо, трябва да ги правите едно по едно, ако искате да имат залепени красоти. Потапяйте по едно топче в чашката с шоколад, цялото. Извадете и леко изтръскайте излишното. След няколко опита ще добиете представа как най-лесно се прави. Поръсете готовото топче с каквото там имате и го забодете в стиропорения блок.



6. Повтаряйте и редувайте, докато ви свършат топчетата или шишчетата, или търпението :)
Ако не сте достатъчно полудели, можете да вържете панделка на всяко топче, гарантирано ще изпотрепете женската публика на възраст около 6-8 години. Ами това е, енджой, и не ги оставяйте като мен без надзор, защото ги изяде кучето.

вторник, 15 юли 2014 г.

Chocolate mousse with sour cream ♋︎ Шоколадов мус със заквасена сметана


Recently I got an assingment to make and photograph some pudding containing recipes for a brand who sells ready to cook puddings. Most of them were chocolate ones.
As a result I got such chocolate cravings, that I had to make something reaaaally chocolatey and gooey to feed my hunger for sweet. What better than a chocolate mousse? As you may know, I do have my favourite chocolate mousse resipe, The Belgian Chocolate mousse.
But this time, I did not wanted to use coffee, and had on hand a recently bought jar of full fat soured cream, so here it is the new recipe for a Midnight friendly chocolate mousse!


What you need, for approx. 6 glasses:

300 g good black chocolate, something like 70% cocoa
160 ml milk
3 eggs, separated
200 g full fat sour cream
40 g sugar



1. Chop the chocolate to small pieces. Put the milk in a pan, add the chocolate an heat gently, stirring to help the melting process. Once the chocolate is melted, add the egg yolks and stir again. Take off the fire and let it cool slightly.
2. Beat the eggs whites with electric mixer until stiff peaks are formed and set aside. In another bowl beat the sour cream whit the sugar until stiff and fluffy.
3. Add the chocolate mixture to the whipped cream and fold, stirring carefully. Add on batches the whisked egg withes to the mixture, folding gently for preventing the egg whites to collapse.
4. Divide the mousse between 6 glasses and refrigerate for at least 4 hours, or better overnight.
5. Take out the fridge and enjoy :)

(I admit I put the shredded coconut for easier focussing, you just do not need it)



В последните дни имах ангажимент да реализирам няколко рецепти с пудинг за компания, която продава готови продукти за готвене. Повечето бяха шоколадови.
В резултат получих такъв шоколадов глад, че трябваше спешно да приготвя нещо много шоколадово и вкусно, за да задоволя жаждата. Какво по-добро от шоколадов мус? Както може би знаете, аз си имам любима рецепта, тази за  Белгийския шоколадов мус, но този път не исках да използвам кафе, освен това имах под ръка скоро купена пълномаслена заквасена сметана, така че ето я новата рецепта за Безопасен среднощен шоколадов мус :)



Какво ви трябва, за около 6 чаши:

300 хубав черен шоколад, около 70%
160 мл мляко
3 яйца, разделени
200 г заквасена сметана 30%
40 г захар



1. Нарежете шоколада на малки парченца. Налейте млякото в малък съд, добавете шоколада и загрейте на слаб огън, докато шоколадът се разтопи. Разбърквайте, за да улесните процеса. След като шоколадът е стопен, добавете жълтъците и разбъркайте. Дръпнете от огъня и оставете леко да се охлади.
2. Разбийте белтъците на сняг с миксер. В друга купа разбийте сметаната със захарта, докато стане пухкава и стабилна.
3. Добавете шоколадовата смес към разбитата сметана, объркайте внимателно. Добавете към сместа на части разбитите белтъци, като ги смесвате внимателно с шпатула, за да не спаднат.
4. Разпределете муса в 6 чаши и охладете за поне 4 часа, най-добре за цяла нощ.
5. Извадете от хладилника и нападайте!

(Признавам, че сложих кокосовите стърготини, за да фокусирам по-лесно, изобщо не ви трябва)



четвъртък, 3 юли 2014 г.

Mulberry Walnut Crumble ☼ Кръмбъл с черници и орехи

Well-well, it's been a while... I know. It feels like trying to revive a deadman, doesn't it. 
But this week I'm enjoying some free time, a short vacation in my favourite summer sea house, and I felt like willing not only to cook something, but also to shoot some pics of it. Really. The today recipe is freshly-hot, I'm still digging in the pan with a tiny spoon :)


Yes, it's not the same. The garden is unkept, the grass is my height and the only flowers that flower are the rose bushes, wild and tall as trees. The trees are looking sad, the leaves are yellow and wrinkled, and there's no fruit on my favourite white mulberry tree. The few that grow are eaten by the birds - they can get even to the highest branches and steal them all.


But I am still lucky because in my mum's garden there is another mulberry tree, a black one and it is in its full plenty. So I am picking some mulberries and they are so many so I decide to make a pud :)


I dig in to the net societies and find the only thing I can make with my limited products and equipment is a crumble. So let it be a crumble then! 


(For text in Bulgarian scroll down)

What you need for a Mulberry-walnut crumble 

For a small 22 cm pan

400 g fresh mulberries
1 cup flour
1 cup brown sugar
1 cup walnuts
60 g butter, cold
small bunch fresh mint


Preheat the oven to 180C.
Grease the pan with a knob of the butter. Put the flour and half the sugar in a bowl and stir. Cut the butter in small dices, add it to the flour and mix with your hands until resemble crumbs. Chop the walnuts or grind them coarsely. Add them to the flour mix and stir.


Put the mulberries into the pan and sprinkle the rest of the sugar on top. Chop the mint leaves and add them over the fruit. Cover with the flour crumbs and bake for 30 min until the fruit bubbles and the top is golden brown. Add some more fresh mulberries on top (if you still have any) and serve warm or cold, with some ice cream or on its own.
You can dig in with a large spoon, it’s lovely when still warm.


Какво ви трябва за един сладкиш с размер 22 см
400 г черници 
1 ч брашно 
1 ч захар 
1 ч орехи 
60 г масло, студено 
малка връзка мента 

Загрейте фурната до 180С. 
Намажете съда, в който ще печете, с малко от маслото.
Сложете брашното и половината захар в купа, разбъркайте. Нарежете маслото на малки кубчета, добавете го при брашното и направете на трохи, най-лесно става с пръсти. Нарежете орехите на ситно, или ги смелете грубо, добавете ги при брашнената смес и разбъркайте. 
Сложете черниците в съда и ги поръсете с останалата захар. Нарежете листата мента и ги поръсете отгоре. Разпределете брашнените трохи върху плодовете и печете около 30 мин, докато плодовете забълбукат, а повърхността стане златисто-кафява. 
Сервирайте топло или студено, с малко сладолед или както си е. Можете директно да го нападнете с лъжица, още докато е топло е най-вкусно и ароматно!

понеделник, 30 декември 2013 г.

New toy in the house ☀ Нова играчка у дома

Обичате ли пушено свинско филенце? Аз да! Много дори. Но всеки път в магазина хем ми се иска, хем като му прочета етикета и като видя ужасния му мокър вид и ми се отщява. И все се чудя как може да произведа нещо подобно в домашни условия. Е, сега ще ви кажа. (да, добре е да имате и градина все пак, но в крайна сметка доста мои съседи пекат скумрия на терасата, а този процес мирише доста по-малко, хахах!)


От доста време имахме мерак да си намерим/ купим/ направим/ някой да ни подари :) пушилня. Бяхме слушали разкази на колеги рибари и ловци, бяхме гледали филми по National Geografic и дори бяхме опитвали риба, приготвена от познати по метода на топлото пушене. Един щастлив ден, минавайки през Бриколаж за поредната порция винтове за поредната порция ремонти на къщата, видяхме този черен диамант. На всичко отгоре беше с 20% намаление - как да не го натовариш в колата? 
Уредът пристига в малък кашон, разглобен на съставните си части, с шепа винтове и гайки. Сглобяването отне към половин час, докато пийвахме следобедно винце пред камината. След което се започна проучвателната работа в мрежата. 


Оказа се, че ресурси има много. От американците и канадците до руснаците - всеки пуши каквото му хрумне и каквото му е на сърце.  Пълно е с ловно-рибарски форуми и блогове, където всеки излага своята мъдрост и разбиране за най-правилния начин да подходиш към опушването.  Ние се спряхме на няколко неща, но не всички излязоха сполучливи и лицеприятни, затова показвам само едно - свинско контрафиле. 
Първо трябва да си купите по възможност съвсем прясно парче месо - съветът ми е да изберете магазин, където сами транжират месото - в нашия случай Метро. 


След това избирате какви подправки ще използвате за сухата марината. (Съществува и мокра марината, но мен ме домързя, пък и нямах място в хладилника за толкова голям съд). Избрах да използвам черен пипер, бахар, синап, малко розмарин и дафинов лист, и малко лют пипер (накрая се оказа, че съм прекалила с лютото).


Счуках всички подправки в хаванчето, доста едро, и покрих парчето свинско филе от всички страни. След това го сложих в голям полиетиленов плик и го прибрах в хладилника за около 8 часа - една нощ.

На другия ден запалихме пушилнята. Жарта се прави от дървени въглища за барбекю, които се запалват и се оставят да изгорят до бяло. За самото пушене ви трябва ароматен дървесен чипс - продава се готов, или можете да си направите сами - дъб, орех, ябълка, круша, череша - вариантите са много. Ние използвахме смес от дъб и орехови черупки. 


Когато въглищата се разпалиха добре, сложихме предварително накиснатия във вода и отцеден дървесен чипс и го оставихме да запуши.


Поставихме месото (леко поизчистено от сухите подправки). Във ваната над жарта наляхме ароматна смес от вода, бяло вино, клонки мащерка и розмарин и още малко зърна черен пипер и бахар. Затворихме капака и отидохме да обядваме. Чудото има термометър, който позволява да следим как върви вътре огъня. Ако спадне под нужното, добавяме още по едно-две въгленчета. Добре е да имате термометър за месо, и да достигнете до вътрешна температура на месото около 72°C.


И след около 3,5 часа отворихме капака и извадихме готовото филе.  Тук има една подробност, половината от нас смятаха, че трябва да се завие с фолио и да се остави да изстине за около 30 - 40 мин, с което аз не съм съгласна, но може и да излезе вярно. При следващия опит ще сложа две отделни парчета и ще експериментирам по два различни начина, за да мога да сравня.


Ами - това е. От тук нататък не ви трябват повече обяснения - нарязвате на тънки резени, поръсвате със малко сол (в случай че като мен сте забравили да сложите сол в сухата марината и филето е абсолютно безсолно), добавяте филийки хляб и от любимите люти чушки, или пък маслини, червено вино, и така натам.


Нямаше как да минем без едър план :))) Наистина е розово!


четвъртък, 19 декември 2013 г.

Олимбиада - едно пътуване в края на лятото

Този пост отлежа два - три месеца, докато намерих време да избера стотина от хилядата снимки, които направих за двата дни на това пътуване. Дано не ви досадят, и дано успея да ви откъсна за малко поне от зимата :)








Посоката е Гърция, Северна Гърция. След Серес поемате към брега до устието на Струма и после държите вдясно покрай морето. Със спокойно каране стигате за около 4 часа и малко - почти толкова, колкото до Градина по цялата вече магистрала. Разликата е в температурата на въздуха, липсата на обичайните тълпи, изключителната чистота на плажа и градчето и в любезността на всички хора, които ще срещнете по време на престоя си. Може би ще намерите място за преспиване без проблем, защото сезонът е вече към края си, но най-приятните места са заети от  възрастни двойки англичани и французи, така че ако държите на стая с морска гледка - предварителната хотелска резервация е добра идея.
Аз определено имам късмет, защото съм настанена в може би най-красивия семеен хотел, който може да съществува. Хотел Лиотопи, в който царува Лулудия. И не ми казвайте, че съвпадения не съществуват, защото точно преди седмица попаднах на това място в booking.com и си казах: колко хубаво би било да съм там! :)



Фоайето на Лиoтопи 
Тази гледка ме посрещна в стаята на влизане -
домашен сладкиш от кухнята с домашен ликьор  
Лулудия :) 




Дюлите са навсякъде в този сезон
А това беше за изпроводяк - в чашката има узо,
да не би да си тръгнеш в лошо настроение :) 
Снабдяването на Лиотопи :)

ОлимБиада, не бъркайте с олимпийските игри, е наречена така в чест на майката на Александър Велики, която е била екзекутирана по тези места. Модерната Олимбиада е построена от преселници от Мала Азия, на мястото на древното селище Стагира. Красиво разроложено около малък залив, който служи за естествено пристанище, с магически брегове и плажове, заобиколено от зелени планини, градчето е привлекателно място за разнообразен туризъм.







Нашите домакини ни посрещат в най-старата таверна на града, отворена през 1924 г от дядото на сегашния собственик Димитри, с множество вкусни ястия.





Когато проявяваме интерес към рецептата на панираните миди, Лулу, която се оказва сестра на Димитри, се втурва в кухнята да ни покаже как точно се правят.
Накрая завършваме не с десерт, а с два десерта - първото е подобно на грис халва с бадеми и вече го познаваме от табличката за добре дошли в хотела, а второто е реване със сладко от смокини и невероятен сладолед със сакъз.



На следващия ден ни развеждат из околностите. Сутринта започва с посещение на древните руини на античната Стагира, която се счита за родно място на Аристотел. След приятна едночасова разходка ни вземат с кола и по едно доста друсащо трасе покрай скалистия бряг стигаме до мидените ферми. Оказва се, че мидите, които се отглеждат покрай бреговете на Олимбиада, са едни от най-качествените и най-високо ценените в цяла Гърция. Уникалната чистота на водата, съчетана с микроклимата на региона, прави местните черни миди истински деликатес, който се изпраща дори до най-далечните гръцки острови.





Показват ни как мидите растат на подводните си въжета, след което ни приготвят най-вкусните задушени миди, които съм опитвала някога: прясно извадени от морето, задушени в огромна тенджера на опушеното огнище само в морската вода, затворена в черупките им. Изцеждаш отгоре малко лимон и отпиваш глътка узо - а морето блести пред очите ти - какво повече можеш да искаш за един съвършен съботен ден?









Но не е само това. Следобедът преваля, някои са плували в морето, други са пили бира на плажа и всички сме хапнали панирани калмари в малкото крайплажно ресторантче, когато ни казват, че ще ходим на риболов с истински кораб. Адонис - собственикът на най-добрата рибна таверна в градчето има собствен риболовен кораб, с който излиза в морето всеки ден, и с улова посреща гостите си. Преживяването е магическо, когато по залез виолетовите мрежи със съскане се изливат в морето, а готвачът египтянин реже пред очите ни зеленчуците за най-вкусната рибена супа. Приготвя я с прясна риба, хваната сутринта, и скоро неистов аромат се разнася над морето.


Адонис - собственик на таверна и кораб :)
Олимбиада от борда на кораба 

Мрежите наистина са виолетови :)



Капитанът! 
И корабното куче :)


Ахмед от Египет - корабният готвач  


Вече по здрач, интернационалният екипаж събира мрежата, в която проблясват сребристите тела на рибите. Вечерта е тиха и всичко изглежда твърде романтично, но момчетата разказват как преди няколко дни едва са се задържали на палубата под напора на бурята. Уловът очаквано не е богат, но нали все пак успяват да ни покажат как се прави. Няколко морски звезди отиват отново зад борда, но дребните октоподчета нямат този късмет - те са едни от най-вкусните! Опитваме супата на Ахмед и наистина, няма по-вкусна от нея. 







Вечерта ни завършва с още едно гастрономическо удоволствие - този път сладко. 
В сладкарницата на леля Калиопи самата тя ни показва как се приготвят локумадес - традиционни гръцки сладки, подобни донякъде на нашите толумбички. Замесва тестото с ръце, и с движения, които трудно можеш да проследиш, слага в цвърчащото олио съвършени кръгли топчета. След минути изважда златистите локумадес, потапя ги в захарен сироп и ги носи още горещи на масата, потънали под водопад от канела. 





Облизваме си пръстите, правим си снимки за спомен и съжаляваме, че емоциите и ароматите не могат да се пакетират за вкъщи. Но пък Олимбиада е толкова близо до нас. Обещаваме си, че ще се върнем отново, и то много скоро.