Чабата със зелени маслини

Преди години, когато се учех да готвя, освен книгата на баба ми "Съвети за всеки ден и всеки дом", в къщи се намираха и "Практична домакиня", един сборник на Пенка Чолчева, и....много, много модерната "Какво готви жената днес", както може би някои от вас ще се досетят - сборник с рецепти, публикувани в списанието. Информация за чуждата кухня почти нямаше, а там, където я имаше, се говореше за "гарнирани пити" и други подобни страхотии. В първия италиански ресторант - на Раковски срещу операта - сервираха спагети с кренвирши и кетчуп, а в най-късметлийския случай - с кайма. Не бяхме и чували даже за това, че италианската храна не е само пица и паста. Даже не знаехме, че пастата се казва паста.
Сега обаче, когато светът е на път да се превърне в едно глобално село, и информацията по всякакви въпроси е само на един клик разстояние, нищо не може да ни попречи да опитваме всякакви нови и нови храни, да изпробваме непознати рецепти, и да споделяме наученото по страниците на блоговете.
Аз лично съм много силно привлечена от средиземноморската кухня, и най- вече от италианската й част. Имам си едно любимо място в интернет, италианския сайт gennarino, където пишат от обикновени домакини, през изкушени от висшата кулинария фенове, до истински гурме шефове, по чиито виртуозни рецепти всички дружно въздишаме...Голяма част от рецептите в gennarino са посветени на хляба. Искам да споделя с вас една от моите вече любими рецепти, която освен че е много-много вкусна, е и безумно лесна. С благодарност към Jason Molinari, който беше така любезен да я сподели с нас.



Красотата на тази рецепта за хляб е, че не изисква никакво месене на тестото. Всичко става с помощта на миксер, да, върши работа и обикновен миксер, в случай, че нямате машина за хляб или робот.
Трябват ви: 500г. брашно за хляб,
450г. вода с температура около 30гр.Ц,
7г суха мая (1 пакетче от по-малките, на опаковката е посочен грамажа),
15г. (1 ч.л.) сол,
3 с.л. зехтин - в оригиналната рецепта няма, добавен е от мен :-), ако искате - не слагайте.
Всичко това се слага в купата на миксера (сложете все пак бъркалките за тесто, не тези за разбиване на яйца), започва се отначало по-бавно, после въртенето се ускорява. Оставяте да работи около 8-10мин, докато тестото започне да се сгъстява и да покрива перката на миксера. Добавяте на тънка струйка зехтина, и бъркате, докато се поеме от тестото. Оставяте го да почине, докато си удвои, че дори и утрои обема - може да отнеме два, дори и три часа - зависи от топлината в кухнята. Става на големи мехури. След това тестото се изсипва върху застлана с хартия за печене тава, поръсена обилно с брашно, като се оформят две или три чабати. Оформят се с ръце, пак с много брашно. Оставят се да втасат още около половин час и се пекат в предварително затоплена до 220гр.Ц фурна 10-15 минути. Сигурно ще попитате "А къде са зелените маслини?" И с право, защото съвсем забравих за тях, тъй като и те са добавени от мен към оригиналната рецепта. Е, мястото на зелените маслини - без костилки и нарязани на дребно - е веднага след добавянето на зехтина. Обърквате ги към тестото, и от там нататък по същия начин. А пък ако сте прочели за маслините чак сега, когато хлябът ви вече втасва, или още по-късно - когато вече е във фурната - не се ядосвайте, ето ви повод да направите тази прекрасна чабата още веднъж, и то със зелени маслини този път!